Лора Роуланд - Кейсей

Най-сетне той спря пред една сграда. Глициния клекна, останала без дъх и напълно изтощена. Прозорците от двете страни на вратата бяха покрити с решетки. Светкавица почука: два бавни удара, пауза, после три бързи. Вратата се открехна и на улицата се процеди тънка ивица светлина. В процепа се появи небръснатото грубо лице на мъж. Той огледа Светкавица, сетне отвори вратата. Щом спътникът на Глициния я дръпна в коридора, тя забеляза, че домакинът държи кама; татуировките върху ръцете му недвусмислено го определяха като нарушител на закона. Ала Глициния бе твърде благодарна за намереното убежище, за да се интересува от мястото и нередностите, които се вършеха в него.

— Войниците претърсиха ли вече квартала? — попита Светкавица.

Мъжът поклати глава. Светкавица изруга и Глициния бе обзета от ужас, че отново ще излязат навън в мразовитата нощ. Светкавица обаче я поведе по коридора покрай стаи, отделени една от друга с междинни прегради. Светлината от лампите през изпокъсаната хартия очертаваше силуетите на вкопчени едно в друго, преплетени човешки тела. Чуваха се стонове и сумтене; вонеше на урина, пот и секс. Когато двамата влязоха в една стая, където окачен над дъсчения под скъсан фенер осветяваше широка кръгла вана с вода, на Глициния й се прииска да се смее и да плаче едновременно. Мястото беше обществена баня и нелегален публичен дом. Беше избягала от един бардак, за да намери убежище в друг.

Толкова й беше студено, че трепереше неудържимо, а зъбите й тракаха. Издигащата се от ваната пара й се стори като видение от рая. Светкавица вече бе започнал да сваля мокрите си и мръсни дрехи. Глициния захвърли своите с бързината, която й позволяваха треперещите ръце, но без да маха шала от главата си. Изранените й стъпала оставиха върху пода кървави следи. Двамата със Светкавица се изтриха с торбички сапун, обляха се с кофи вода и седнаха във ваната, потопени до раменете.

Горещата вода обгърна Глициния и тя въздъхна блажено. Не обърна внимание на мръсотията, плуваща на повърхността, нито на миризмата на плесен, която се долавяше в стаята. Твърде изтощена, за да се тревожи какво ги очаква занапред, с облекчение затвори очи, облегна се на ръба на ваната и задряма.

— Не се отпускай много-много — обади се Светкавица. — Не можем да останем. Войниците ще дойдат и тук. Трябва да тръгваме, иначе ще ни заварят.

— Моля те, нека постоим още малко — промърмори тя.

Светкавица се размърда неспокойно и водата се раздвижи.

— В Едо никъде не си в безопасност. Трябваше да тръгнем по главния път още тази сутрин, както исках. Ама не… ти нали държеше да останеш.

Обвинителният тон изпрати предупредителен сигнал към съзнанието й и я изтръгна от дрямката. Тя зърна заплашителния блясък в очите на Светкавица, който бързо омекна, когато срещна погледа й.

— Заради теб ни преследват като животни — рече той. — Може и да не успеем да се насладим на свободата си и това ще е пак е заради теб.

Глициния седна и притисна колене към гърдите си.

— Трябваше да останем — отвърна тя, опитвайки да се оправдае, макар че се боеше да му противоречи. — Нали така решихме по план.

— Твоят план. Не моят. Голям глупак бях, че се съгласих с него — Светкавица изсумтя презрително. — Защо да ни е грижа какво се случва около убийството? Тръгваме тази вечер.

— Мен ме е грижа. Трябва да зная — настоя Глициния. — Още не можем да заминем!

По-рано същия ден Светкавица й бе донесъл свитък с последните новини, в който се говореше за разследването на сосакан сама. Тя беше прочела, че са арестували нейната ярите. Трябваше да разбере какво ставаше с Момоко и дали имаше и други заподозрени. А в далечната провинция, където двамата със Светкавица планираха да се установят, едва ли щеше да научи някакви вести. Трябваше на всяка цена да проследи развитието на събитията — независимо от опасността.

Лицето на Светкавица потъмня от гняв.

— Нима за теб е по-важно да задоволиш любопитството си, дори и с риск да ме изложиш на смъртна опасност?

— Не! Разбира се, че не! — Глициния се отдръпна, ала гърбът й се удари в стената на ваната.

Мъжът избухна в горчив смях.

— Трябваше да се досетя. Ти просто ме използваш. Всъщност изобщо не те е грижа за мен.

— Напротив — възрази Глициния. Протегна ръка под водата и докосна крака му. Той потръпна от допира й. — Обичам те — ако това непреодолимо, диво привличане можеше да се нарече любов, тогава тя наистина обичаше Светкавица. — Твоята безопасност е по-важна за мен от собствения ми живот — без него тя просто не можеше да оцелее.