Лора Роуланд - Кейсей

— Освен това владетелят Мицуйоши е флиртувал и с ярите — давайки си сметка, че започва нервно да стяга и да отпуска мускули, Хошина положи усилие да се успокои. — Изглежда, е предложил да вземе Момоко за своя наложница. Обичал е да си играе с хората, но старата глупачка го е взела на сериозно и когато е разбрала, че само се е шегувал, направо е побесняла. Така че тя го е познавала и е имала достатъчно основание да желае смъртта му, което противоречи на онова, което каза по-рано.

— Значи разполагаш с уличаващи доказателства и за тримата заподозрени — обобщи Янагисава. — Това превръща всеки от тях еднакво възможен извършител. Следователно не си по-близо до разрешаването на случая от вчера.

Похвалата от неговия любим неизменно въодушевяваше Хошина; подобна критика бе истинско мъчение. Той впери поглед в Янагисава и желанието му бе обагрено от неприязън, тъй като сексуалната им връзка предоставяше на Янагисава още по-голяма власт над него.

— Рано или късно намерените от мен улики ще станат достатъчно, за да посочат кой е убиецът — защити се Хошина. — Не проявявате ли интерес?

— Проявявам точно толкова интерес, колкото случаят заслужава.

— Какво трябва да означава това? — Хошина бе жегнат от безразличието на своя любовник. Времето, в което двамата често споделяха личните си вълнения, изглеждаше безвъзвратно отминало. Янагисава съвсем преднамерено отблъскваше Хошина. — Искате да ми кажете, че убийството на наследника на шогуна не ви интересува ли? Че ви е все едно дали убиецът ще бъде заловен? След като цели два дни непрестанно диря улики и очевидци?

Янагисава наклони глава и погледна Хошина с безразличие.

— Защо си ми толкова ядосан?

— Не съм ядосан — Хошина се извърна и пое дълбоко въздух, потискайки емоциите си. — Само озадачен. Очаквах да ме подкрепите по време на срещата със Сано и шогуна. А вие ме оставихте да се вея, както флагът на гърба на воин се вее на вятъра; като воин, който, препускайки, влиза в битка с мисълта, че е начело на атака, а в това време армията му си седи встрани. Защо не ме подкрепихте, когато атакувах Сано?

Ако хленчеше като капризна жена, едва ли щеше да задържи интереса или уважението на Янагисава; но Хошина просто не можеше да се овладее. Той долови шумолене на коприна; Янагисава отиде до него и застана зад гърба му. От близостта вълнението му се усили.

— Съжалявам, ако се чувстваш засегнат, защото смяташ, че съм те изоставил — каза Янагисава, — но си припомни, че аз съм този, който предвожда атаките. Ако се втурнеш напред по собствено желание, не очаквай да те последвам. Това не беше подходящият момент да излагаш на показ съперничеството си със Сано. Мълчанието ми трябваше да ти го подскаже недвусмислено. Ако си разочарован от последствията, вината си е твоя.

Порицанието стресна Хошина, тъй като привързаността на Янагисава далеч не беше единственото, което можеше да загуби. Дворцовият управител бе унищожил множество мъже, достатъчно неразумни да предизвикат гнева му, като между прокудените, екзекутираните и убитите имаше и негови бивши любовници. Макар че връзката им бе започнала с взаимни очаквания за истинска и вечна любов и първоначално Янагисава изглеждаше по-щастлив и по-толерантен от преди, Хошина отлично знаеше, че старите навици се превъзмогват трудно.

— Не разбирам възраженията ви — той се обърна с лице към Янагисава. — Дойдох в Едо, за да се издигна в бакуфу и да покажа, че съм способен да управлявам силите на реда — макар че се радваше на привилегированото си положение на любовник на Янагисава, той имаше потребност да покаже, че е достоен за поста си, а не се е издигнал чрез сласт. — Но Сано постоянно се пречка. Как да покажа какво мога, когато той и личният му отряд детективи винаги получават важните случаи, печелят големите победи и обират цялата почит на шогуна? Не искате ли да успея в работата, заради която ме доведохте в Едо?

— Смятах, че си дошъл, за да ми служиш в качеството си на мой главен васал — каза Янагисава и на лицето му се изписа неодобрение.

Хошина неволно отстъпи назад, когато си даде сметка, колко егоистично бяха прозвучали целите му.

— Разбира се, първото ми желание е да ви служа вярно — той побърза да се позове на интересите на Янагисава. — Не желаете ли Сано да бъде отстранен? Простете, ако според вас съм действал против желанията ви, но аз само продължавам онова, което вие започнахте преди години. Това може да се окаже най-добрата възможност да се отървем от Сано завинаги.