Лора Роуланд - Кейсей

Рейко престана да чете.

— Какво има? — попита тя озадачена, вперила поглед в Сано.

Онова, което бе скрил от Рейко по случая, сега го въвличаше в още по-гъста плетеница от лъжи. Не можеше да сподели тревогата си относно дневника, без да признае, че е познавал Глициния. А признаеше ли, че е познавал куртизанката, Рейко щеше да попита защо досега е премълчавал този факт. Научеше ли пък причината, уклончивостта му щеше да я нарани повече от евентуалната искреност в самото начало.

— Жалко, че са само страници без корицата — каза той. — Тогава хората, които са виждали дневника на Глициния, щяха лесно да го разпознаят.

Рейко придоби озадачено изражение. Явно си даваше сметка, че той не бе казал онова, което мислеше в действителност, и не можеше да си обясни защо. Но не зададе никакъв въпрос. Сано видя, че Хирата го наблюдава. Още в първия ден от разследването на път за вкъщи от Йошивара му бе казал за връзката си с Глициния. Сега беше доволен, че може да му има доверие, и беше сигурен, че Хирата ще запази тайната дори от Рейко.

— Търсих кориците — каза Хирата, — но боклукът бе отнесен и изгорен, а уличката бе изметена. Ако изобщо са били там, вече ги няма.

— Което ни навежда на въпроса, как така тези страници от дневника са се озовали на улицата — обобщи Сано.

— Глициния може да ги е изхвърлила — каза Хирата. — Предстоял й е нов живот, може вече да не е имала нужда да пише. Но не е искала никой да чете съкровените й мисли, затова е скъсала дневника и е хвърлила страниците в боклука, тъй като се е готвела да напусне „Овария“ с любимия си.

— Но тя е куртизанка — възрази Рейко — и би трябвало да знае, че ако избяга, господарят й ще я търси — собствениците на публични домове наемаха хора, които да издирват бегълките, и добавяха цената на услугата към дълга на заловените. — Защо й е да оставя следи, къде възнамерява да замине? Защо не е взела дневника със себе си или не го е изгорила?

— Дневникът може да е подправен с подвеждащи подробности около любовника й и плановете й; може да го е оставила на улицата, за да заблуди онези, които решат да я търсят — предположи Рейко.

Хирата се опита да защити находката си:

— Може да е смятала, че никой няма да е чак толкова загрижен да я върне, че да реши да търси дневника й.

— Вероятно наистина щеше да е така, ако владетелят Мицуйоши не бе убит в стаята й — Сано се хвана за тази линия на разсъждения, докато стигна до мисъл, която го разтревожи. — Ами ако тя не знае, че той е убит? Това би обяснило защо така небрежно е захвърлила страниците — ако изобщо го е сторила. Може вече да е била извън Йошивара, когато Мицуйоши е бил намушкан. Със сигурност в дневника няма нищо, което да говори, че тя е била свидетел на убийството.

Рейко и Хирата мълчаха мрачно, което потвърждаваше възможността той да е прав.

Сано вдигна страниците и после ги пусна обратно.

— В такъв случай няма да са ни от полза, дори и да са истински, защото и да намерим Глициния, това няма да ни помогне да открием убиеца.

В къщата бе толкова тихо, че се чуваше как въглените в мангала пукат и се разпадат на пепел. Пламъчето на фенера потрепна заради намаляващото масло. Но Сано искаше да продължат с разсъжденията.

— Все пак смятам, че по някакъв начин Глициния е свързана с убийството и знае нещо, което е важно за разследването ни — каза той. — Дневникът може да бъде достоверна следа към местонахождението й. Хирата сан, искам утре да провериш чайните в Суруга и гостилниците във Фукагава. Освен това изпрати уведомление до всички районни отговорници из цяло Едо и им нареди да докладват за всеки пришълец от Хокайдо, забелязан наоколо. Аз ще пратя отряди до северния главен път да търсят пътуваща двойка, в случай че Глициния и любовникът й вече са напуснали града.

— Да проверя ли дали някоя от жените, които познавам, не е чувала нещо за таен любовник на Глициния от Хокайдо? — попита Рейко. Тя изглеждаше сдържана заради неуспеха си през този ден и нямаше търпение да получи втора възможност.

— Добра идея — съгласи се Сано. — Любовникът е потенциален свидетел и името му, дори само описанието му, би ни помогнало да открием него и Глициния.

Рейко кимна и се усмихна с признателност.

— Ще запазим страниците в тайна — обяви Сано. — Полицейският началник Хошина претърсва всяка педя земя след мен, като разпитва същите хора, с които вече съм говорил. Дневникът е важна улика, само че той няма да се добере до нея — стана и добави мрачно в заключение: — Може да се окаже, че това е единствената ни възможност да го изпреварим в разрешаването на случая, преди да ни е попречил.