Лора Роуланд - Кейсей

— Познавам таю, които трябва да прекарат още години в Йошивара, защото са отказвали на други клиенти, за да го обслужват него — добави Йоши.

— Дай ми имената им — каза Хирата и мушна няколко монети в ръката на слепеца.

— Благодаря ви, господарю. Ако ги знаете — Колумбина, Такао и Качо.

— А Глициния?

— За нея не знам, господарю.

Йоши пое нататък, а звънчето продължи да отмерва крачките му. Хирата си купи оризови кнедли от един уличен продавач и се облегна на близката стена. Хапваше и наблюдаваше как разни пияници флиртуват с куртизанките, които седяха в стъклените клетки. Реши да прехвърли наум онова, което бе научил току-що. Бе добавил още трима заподозрени, а докато обиколеше квартала, може би щеше да открие и още; но забраната на шогуна му се струваше като защитна стена около убиеца. Трябваше да намери друг път към истината.

Край него профуча здравеняк в черно наметало и шапка от плетена ракита. По петите го следваше по-млад мъж, слаб и дребен, но жилав, със свадливо изражение.

— Махай се, измет! — изкрещя едрият през рамо.

— Има само един начин да се отървеш от мен — извика в отговор другият.

Хирата разпозна в преследвача Следящия кон — събирач на дългове, нает да издирва хората, дължащи пари в Йошивара, и да ги преследва ден и нощ, докато не си платят. В него той разпозна своя стар познайник Горобей.

Следящия кон хвана длъжника, който се обърна и размаха юмруци. Докато двамата се боричкаха, около тях се събраха минувачи, които взеха да ги насъскват. Решен да предотврати уличната разпра, Хирата разтърва биещите се. Длъжникът избяга и се скри в тълпата, а Горобей се изправи срещу Хирата.

— Остави го да избяга! — възкликна той, издал напред челюст в едва сдържан гняв. — Току-що си загубих комисионата — после, щом разпозна Хирата, върху лицето му се изписа смущение. — А-а, това сте вие. Какво искате от мен? Нищо нередно не съм сторил.

— Този път може би не — преди време Хирата бе задържал Горобей заради страничната му дейност — продажба на крадени стоки. Горобей имаше навика да носи у себе си дребни вещи, в случай че срещнеше клиент. Сега Хирата забеляза неестествена издутина на кръста му, прикрита с връхната му дреха, и протегна ръка към него.

— Какво имаш там?

Горобей отскочи назад.

— Нищо. Просто съм напълнял — нормално за напредналата ми възраст.

— Я го дай тук — Хирата дръпна палтото на Горобей и от вътре изпадна позлатена статуетка на Буда. — О-хо, или току-що роди един Буда, или не си се отказал от старите си номера.

— Купил съм я и съм платил за нея с пари, изкарани с пот на чело — възкликна Следящия кон, вдигна статуетката и я избърса в ръкава си.

— Много убедителна история. Задържан си!

В очите на Горобей проблесна паника.

— Не може ли този път да ме пуснете?

Хирата всъщност не се интересуваше от дребни кражби, нито държеше да арестува Горобей. Освен дългове Следящия кон събираше и друго — информация, до която се добираше, бродейки из града.

— Зависи от теб — отвърна Хирата.

Горобей придоби лукаво изражение.

— Мога да ви предложа нещо, което ви е по-необходимо от жалката ми особа.

— Нима?

— Господарят ви иска да намери човека, убил наследника на шогуна, нали?

— И какво от това? — Хирата се престори на безразличен, но сърцето му заби учестено.

Горобей издаде напред челюст и придоби мъдър вид. Заговори приглушено, за да не го чуят минаващите покрай тях.

— Може и да ви кажа нещо по този въпрос.

— Давай тогава — подкани го Хирата, — преди да съм те пратил в затвора.

Горобей протегна длан и каза:

— Човек трябва да живее от нещо.

Ама че нахалник, не стига, че получава свободата си, ами очаква и възнаграждение!

— Е, аз трябва да браня закона — Хирата сложи ръка върху дръжката на меча си. — Тръгвай.

— Чакайте! Онова, с което разполагам, е толкова добро, че с радост ще платите цената му — добави Горобей хитро. — А пък ако не искате, обзалагам се, че полицейският началник Хошина ще го стори с готовност.

Хирата въздъхна тежко. Очевидно Горобей знаеше за съперничеството между Сано и Хошина. Ако не платеше, Хошина с охота би купил информация, която би му помогнала да разреши случая преди Сано. Хирата не можеше да позволи това да се случи. Нито пък искаше да напусне Йошивара с празни ръце.

— Добре — съгласи се неохотно.

Те свиха в една уличка зад някаква готварница, в която над димящи тенджери се суетяха мъже, приготвяйки храна за бордеите. Наоколо се носеше дим, наситен с мирис на чесън и печена риба. Хирата и Горобей взеха да се пазарят за цената. Следящия кон настояваше да му се плати в брой предварително. Хирата прие от немай-къде и няколко монети смениха притежателите си. Горобей взе да рови в палтото си и накрая измъкна пачка листа, които му подаде. Хирата огледа придобивката си на мъждивата светлина от готварницата — листа от фина бяла оризова хартия, изписани с черни йероглифи и сгънати на две. Когато ги отгърна, видя, че ръбовете им са нащърбени, сякаш са били откъснати от корица. На най-горния лист се виждаше мазно петно.