Лора Роуланд - Кейсей

Когато отиде обаче в крепостта Едо, не откри нито Сано, нито когото и да било от детективите, които работеха по случая. Не знаеше какво бяха научили в негово отсъствие, нито с какво да се заеме. Почувства се изоставен и виновен и се отправи към Йошивара с надеждата да навакса в разследването. Кварталът на удоволствията бе място, където се събираха всякакви хора не само от цяло Едо, но и от по-отдалечени райони, и по тази причина представляваше златна мина за информация, към която Хирата често бе прибягвал по време на работата си като дошин. Сега крачеше по „Наканочо“ в дирене на познати, които бяха откликвали на нуждата му от сведения.

От една чайна се разнесе гръмко барабанене. Хирата надникна изпод завесата, която закриваше входа, и видя група мъже, които седяха в кръг и пляскаха в ритъм. В средата три млади жени, облечени в еднакви червени кимона, се виеха и кършеха ръце в прелъстителен танц. Напрегнатите усмивки и непохватните им движения му подсказаха, че не са куртизанки. Те бяха одорико — момичета от село, чиято цел бе да се омъжат за богати мъже или да бъдат наети за домашни развлечения. В задната част на публиката Хирата забеляза своя стара познайница — жена на възраст, която си пъхаше носа навсякъде из Йошивара. Той влезе в чайната и я поздрави, коленичейки до нея:

— Здравей, Нобуко сан.

Тя извърна към него простоватото си, но приятно лице.

— Колко се радвам, че ви виждам отново — тя показа щърба усмивка.

— Какво те води насам? — Хирата направи жест към танцуващите момичета. — Още дъщери, които трябва да омъжваш?

— Така е — призна Нобуко с мрачна въздишка. — Защо ме проклеха с тия пет дъщери? Ако не се омъжат скоро, всички ще умрем от глад — после, обзета от надежда, се осмели да попита: — Да ви трябва съпруга?

— Не, благодаря. Но виж, помощта ти ще ми е от полза — Хирата й обясни, че разследва убийството на владетеля Мицуйоши. — Какво си чувала?

Макар че обикновено с охота разказваше някоя и друга клюка, този път Нобуко се поколеба. Вдигна едно ветрило, за да закрие устата си, и прошепна в ухото му:

— Говорят, че владетелят Мицуйоши дължал пари на кого ли не в Йошивара, тъй като семейството му орязало парите му за харчлък. Но никой не смеел да му откаже да го обслужи, макар че все не си плащал.

Тъй като е от клана Токугава и наследник на шогуна, помисли си Хирата. Възможно ли бе Мицуйоши да е бил убит от някой разгневен собственик, решил да го накаже и да сложи край на вечната му вересия?

— Някой да му има зъб? — попита Хирата.

Нобуко се извърна и впери поглед в танцуващите си дъщери.

— Вече ви казах твърде много.

Очевидно не искаше да замесва собствениците на заведенията, където танцуваха дъщерите й. И макар че Хирата с радост прие тази нова диря, сърцето му се сви, тъй като, решеше ли да тръгне по нея, тя щеше да го изведе на твърде опасна територия. Шогунът бе забранил на Сано да разследва владетеля Мицуйоши и в този смисъл издирването на враговете на убития щеше да представлява неподчинение. За съжаление с вързани ръце заради заповедта на шогуна, Хирата благодари на Нобуко и напусна чайната.

През тълпата отвън се промъкваше мъж, стиснал в едната ръка кофа, пълна с бурканчета и платнени торбички, а в другата — дървена тояга. На върха на тоягата имаше окачено звънче, което подрънкваше при всяка негова крачка. Главата му бе плешива, а погледът му — пуст и незрящ.

— Йоши сан — извика Хирата. — Не е ли малко късно за миене на коса? Всички куртизанки вече трябва да са облечени.

Слепецът мияч се спря и познатият глас разведри лицето му.

— А-а, това сте вие, Хирата сан. Бях тръгнал към къщи. Мога ли да ви помогна с нещо?

Хирата знаеше, че Йоши е посветен в много тайни, тъй като работеше в самите публични домове. Куртизанките, изглежда, смятаха, че слепотата е като глухотата, и спокойно си говореха пред него. Когато Хирата го попита за някакви слухове около убийството, слепецът отвърна предпазливо също като Нобуко.

— Някакво младо конте си е спечелило лоша слава сред клиентките ми — той избягваше името на Мицуйоши и се предпазваше от обвинения в предателско злословие. — Обещава на някоя куртизанка, ако му задоволи желанията, да я освободи и да я отведе в дома си като своя съпруга. Старае се тя, прави какво ли не, пък той, като й се насити, я зарязва.

Хирата се запита дали Мицуйоши не бе измамил по този начин и Глициния. Възможно ли бе тя да го е убила като отмъщение за непочтеността му?