Лора Роуланд - Кейсей

Малкото момче отиде до един шкаф и извади от него дървени животни и войници. Кикуко се зае да ги разглежда едно по едно с жив интерес. Госпожа Янагисава коленичи, очевидно доволна да наблюдава децата, и Рейко си отдъхна с облекчение, че е освободена от задължението да води разговор и че не е център на внимание за гостите. Скоро децата започнаха да се търкалят и да се боричкат. Сега възрастта и силата бяха предимство за Кикуко. Тя вдигна Масахиро и се завъртя с него, а той крещеше, изпаднал в радостно въодушевление, при което суровото изражение на госпожа Янагисава се разведри от лека усмивка.

Така премина един приятен час, след който госпожа Янагисава каза:

— Опасявам се, че злоупотребихме с гостоприемството ви. Кикуко чан, време е да се прибираме у дома.

Малкото момиче стана послушно от пода, където двамата с Масахиро се претъркулваха през глава.

— Довиждане — каза му тя.

Рейко изпрати гостите си до вратата. Госпожа Янагисава си сложи сандалите и наметалото, след което помогна на Кикуко да се облече.

— Горещо благодаря за гостоприемството — каза тя, като се поклони.

— Присъствието ви бе чест за мен — отвърна Рейко също с поклон, докато си мислеше, че госпожа Янагисава изглежда все тъй сдържана, далечна и неразбираема, както при запознанството им.

— Може би някой път ще доведете сина си да ни види с Кикуко чан — каза госпожа Янагисава.

— Непременно — макар че Рейко продължаваше да има съмнения, дали бе благоразумно да се сближава със съпругата на дворцовия управител, вежливостта изискваше да се съгласи.

— Дните често са дълги и тягостни, когато човек е сам, а вашата компания е толкова весела. Трябва да ви благодаря за сърдечното отношение.

Паузите, с които говореше госпожа Янагисава, удължиха ритуала по сбогуването. Рейко усети внезапна умора и изпита желание да остане сама, но изчака търпеливо.

Госпожа Янагисава продължи:

— Тази история със смъртта на владетеля Мицуйоши… Моля, извинете ме за прямотата, когато ви казвам, че зная за сътрудничеството ви със съпруга ви относно разследванията му, както и за опасността, която понастоящем заплашва и двама ви — тя извърна встрани лице и сниши глас: — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви съдействам в диренията.

— Ценим високо вашето благородство — Рейко едва съумя да скрие изненадата си: по нищо не личеше, че жената на дворцовия управител ще й предложи помощ в разследването. — Хиляди благодарности.

Докато седеше на прага и изпращаше с поглед гостите, които се качваха в паланкина си, тя се питаше дали една жена, като съпругата на дворцовия управител, уединена в дома си, с неколцина приятелки и без особен талант да разговаря с другите може да предостави някаква действително ценна информация. После въздъхна и се върна в детската стая. Седна да погледа как Масахиро си играе и да чака да се прибере Сано.

Окъснели посетители се редяха на опашка при портите на Йошивара, а през мрака откъм вътрешността на квартала на удоволствията долитаха музика и смях. По улиците тържествено се движеше дълга процесия. Начело на колоната вървяха носачи на фенери, след тях пристъпваше свенлива девойка, пременена в пищно кимоно; следваха я прислужници и огромна тълпа зрители, изгарящи от нетърпение да видят как младата куртизанка ще направи своя дебют. Още любопитни хора точеха врат от балконите всеки път, когато тя спираше при поредната чайна, за да предложи услугите си. Но Хирата почти не им обръщаше внимание. Той вървеше надолу по „Наканочо“, обзет от тежки мисли. След провала на миай бе съпроводил родителите си до дома им в района на хатамото, на север от крепостта Едо. Бе опитал да говори с тях за случилото се в театъра и да ги убеди да му разрешат брак с Мидори въпреки сцената, но те бяха непреклонни.

— Владетелят Ниу е зло чудовище — бе казал баща му. — Никога повече не ми споменавай за него, нито за когото и да било, свързан с него.

Майката на Хирата бе свела глава в знак на съгласие.

— Ти изгуби твърде много време за тази глупава любовна история — рече баща му. — Върни се на работа и забрави това момиче.

Невъзможността да сключат брак само му бе показала колко много обичаше Мидори. Но въпреки че копнееше да я види и никак не му се щеше да остави нещата така, все пак реши да се върне към разследването на убийството. Чувстваше, че днес вече достатъчно дълго бе пренебрегвал задълженията си, а не трябваше да разочарова Сано.