Лора Роуланд - Кейсей

— Освен това смятам, че Глициния е писала за злоупотребите на Нита в дневника, който винаги носеше със себе си… Същият, за който сега всички говорят, че липсвал — добави Фуджио, сякаш в отговор на мислите на Сано. — Нита сигурно е унищожил дневника, за да не може престъплението му да излезе наяве след смъртта й.

Ставаше по-наложително от всякога Сано да намери изчезналия дневник.

— Интересна история — каза той. — И как се вмества в нея владетелят Мицуйоши?

— Ето как — той е в стаята на Глициния и в този час най-вероятно вече е пиян. Нита се промъква там, решава, че Мицуйоши е заспал, и убива Глициния. После обаче установява, че господарят е буден и е видял всичко. Глициния е селянка и Нита може да се измъкне без наказание, въпреки че е виновен за убийството й, но той се е опасявал, че ако от бакуфу разберат какво е сторил, кражбите му могат да излязат наяве. И е убил Мицуйоши, за да се отърве от свидетеля — Фуджио кимна, уверен, че разсъжденията му са правилни.

— А как се е освободил от тялото на Глициния?

— Ами сигурно е наредил на някои хора да му помогнат и после да си затварят устата — отвърна Фуджио.

Историята звучеше правдоподобно, макар че почиваше на съмнителни предположения. Склонен да се включи в играта на този етап, Сано каза:

— Как обясняваш фибата, използвана за убийството на владетеля Мицуйоши? Защо Нита ще избира това оръжие вместо меча си? Или искаш да промениш историята си и да обвиниш за убийството ярите на Глициния, тъй като фибата е нейна?

— Не, не, не — размаха ръце Фуджио. — Момоко не го е извършила. Макар че, ако се съди по това, което чувам, си е подла стара вещица. Знаете ли какво правела, когато бръснела куртизанките? — разпоредбата в Йошивара налагаше всички куртизанки да са с обръснати полови органи. — Изскубвала космите един по един от най-болезнените места.

Той потръпна. Сано също.

— И ако куртизанките се оплачели — продължи Фуджио, — Момоко добавяла фалшиви обвинения към делата им, за да ги държи в бордеите по-дълго. Според мен по-вероятно е да убият самата нея, отколкото тя да убие когото и да било. Сигурно си е изпуснала фибата в стаята на Глициния. А Нита я е използвал за убийството на владетеля Мицуйоши, за да отклони подозренията от себе си и да ги насочи към някой друг — хокан погледна Сано настоятелно. — Както направи и с мен.

— А сега ти му връщаш услугата — каза Сано, обзет от разочарование. Без съмнение както Фуджио, така и финансовият министър се стараеха да се защитят, а това дискредитираше показанията им един срещу друг.

Изведнъж очите на Фуджио припламнаха дяволито.

— Едно лошо деяние заслужава подходяща отплата, винаги съм го казвал — и като се отдръпна от Сано, продължи: — Ще ме арестувате ли, или мога да си ходя? Цяла зала с клиенти ме чакат и ще побеснеят, ако не им свиря.

— Можеш да тръгваш — рече Сано и добави: — Засега.

Проследявайки с поглед как Фуджио се отдалечаваше бързешком, се запита дали хокан му бе предоставил ключа към разрешаването на случая, или го бе измамил. Трудно му беше да си представи Фуджио като убиец. Въпреки това зад маската на обаянието можеше да се крият коварство и убийствена ярост. Ето защо Сано реши, че ще заръча на детективите да следят Фуджио известно време. Почувства се още по-потиснат, след като си даде сметка, че проведените тази вечер разпити, вместо да го приближат към успешното приключване на случая, му бяха отворили още работа. Сега трябваше да издирва свидетели, които да потвърдят или да отрекат историята както на Фуджио, така и на Нита, а и мрежата от лични взаимоотношения, свързани с престъплението, бе станала още по-заплетена.

Кварталът на удоволствията бавно потъваше в здрач; небето на запад искреше в медни отблясъци. Сано вървеше нагоре по пътя, ограден от публични домове, в посока към „Агеячо“. В сгъстяващия се мрак фенерите изглеждаха по-ярки, тълпите — още по-шумни, а музиката — по-игрива. Той забеляза йорики Ямага и група полицейски служители, вероятно дирейки същите факти, от които и той се нуждаеше. Помисли си за Рейко, която бе излязла тази сутрин да търси някакви следи към евентуалното скривалище на Глициния. Надяваше се, че куртизанката е все още жива, защото по всяка вероятност тя бе единственият човек, който можеше да му каже какво се бе случило в онази спалня.

Носачите влязоха в двора на имението на Сано и оставиха паланкина на земята. Рейко слезе от него и се озова в студения здрач. Вратата на къщата се отвори рязко и към нея се втурна ридаещата Мидори.