Лора Роуланд - Кейсей

Майката На Хирата и капитан Сегоши гледаха шокирани. Бащата на Хирата скочи на крака.

— Как смеете да ме обиждате? — лицето му пламтеше от гняв. — Аз съм човек на честта и няма да търпя подобно унизително отношение от когото и да е. Вземете си думите назад или…

С презрителен кикот владетелят Ниу зашлеви бащата на Хирата по бузата. В следващия миг двамата мъже се хвърлиха един срещу друг и започнаха яростно да се удрят и ритат. Мидори и другите жени се отдръпнаха ужасени от тях. Хирата извика:

— Татко, спри!

Окита изрече умолително:

— Господарю, моля ви, овладейте се! Музикантът на сцената престана да свири, тъй като публиката бе станала на крака, за да наблюдава разправата. Владетелят Ниу скочи на една преграда и извади меча си. Бащата на Хирата също извади оръжие, но куцият му крак не му позволяваше да се качи до противника си. Мъжете сред публиката започнаха да тропат с крака и да крещят:

— Бой! Бой!

Хирата сграбчи баща си и с помощта на Сегоши го издърпа обратно в отделението. Окита се сборичка с владетеля Ниу, опитвайки се да му вземе меча. Публиката ги освирка.

Владетелят Ниу изкрещя:

— Ще те спипам, презрян негоднико!

Окита, запъхтян от усилията да удържи даймио, се обърна към Хирата:

— По-добре тръгвайте!

Докато припряно извеждаше семейството си от театъра, Хирата хвърли бърз поглед към Мидори. Лицето й отразяваше отчаянието, завладяло сърцето й. Тя зарови лице в шепите си и се разрида.

Придружен от детективите Фукида и Маруме, както и от няколко войници, Сано отново пое към Йошивара, този път в дирене на онзи хокан, когото финансовият министър Нита бе споменал като възможен извършител на убийството. Когато пристигнаха, бе късен следобед и Сано с учудване установи, че от последното им посещение кварталът на удоволствията бе претърпял значителна промяна.

Нямаше я потискащата атмосфера. Покривите блестяха, отразявайки лъчите на залязващото слънце, а през портите се стичаха стотици мъже, жадни за удоволствия. Някои носеха подобни на кошници тръстикови шапки, които скриваха лицата им. Сано разпозна в тях самураи, на които законът забраняваше да посещават Йошивара. Улица „Наканочо“ бе осветена от окачените по стрехите ярки фенери. В клетките витрини на публичните домове се предлагаха куртизанки. Посетителите ги гледаха жадно, изпълваха чайните и заливаха магазините, които продаваха сувенири и пътеводители на квартала. Щом влезе в Йошивара с хората си, Сано си представи количеството пари, което щеше да смени притежателите си на сутринта, когато клиентите плащаха неимоверно високите цени, искани от публичните домове за храна, пиене, обслужване и жени.

— Ще се отбием в някоя чайна и ще попитаме къде можем да намерим Фуджио — каза Сано на детективите си. — Сигурно има участие някъде — той не го познаваше лично, но бе виждал този хокан да свири на увеселения и знаеше, че се ползва с репутацията на признат изпълнител.

В този момент по улицата минаха две момчета с отмерена стъпка, като биеха барабани.

— Чуйте невероятния Фуджио, който ще свири тази вечер в къщата на удоволствията „Атами“! — викаха те.

Спестили усилията си да издирват заподозрения, Сано и хората му поеха към „Атами“, която се намираше на „Едочо“ — странична улица, оградена от два реда публични домове. При разположената навътре порта бе поставена ниска масичка. Върху нея бяха сложени три сгънати футона, юрган и кувертюра всички изработени от пъстра коприна.

— Цумиягу но кото — демонстриране богатството и привързаността на покровителя на куртизанката — каза Сано.

Сано се взря в хартиения етикет, прикрепен към юргана, с дата три дни преди убийството и надпис: „Тази завивка е дарена на Такане от почитаемия Нита Монзаемон“.

— В такъв случай финансовият министър е покровител на поне още една куртизанка, освен Глициния — отбеляза детектив Маруме. После посочи кувертюрата. — Доста скъпи неща.

— Може да не е влюбен в Глициния — усъмни се Сано. — Един клиент, привързан към определена жена, прекарва времето си тук само с нея.

— Може да ходи и при други само за да скрие чувствата си към Глициния — предположи Фукида.

— Или висшият старейшина Макино е излъгал — добави Маруме.

Това бе съвсем реална възможност, като се имаше предвид характерът на Макино.

— Ако той ме е излъгал, а Нита ми е казал истината — взе да разсъждава Сано, — тогава министърът няма очевидна причина да отвлече Глициния или да убие владетеля Мицуйоши — а тази сутрин Нита му се струваше съвсем възможен заподозрян. — Маруме сан, провери отношенията на Нита с другите куртизанки и установи дали наистина се задържа наоколо. Чайната за запознанства е добро място за начало.