Лора Роуланд - Кейсей

Хирата поведе своите хора покрай преградите и продавачите с подноси, върху които предлагаха различни напитки и закуски. Спря се над отделението, където Мидори седеше с една възрастна жена, две малко по-млади помощнички и двама самураи на средна възраст. Внезапно обзет от нервност, той коленичи при преградата и се поклони на групата. Последваха го и неговите спътници. Притеснена, Мидори му хвърли сериозен поглед и после бързо сведе очи към пода.

— Добър ден — изрече Хирата с хриплив глас.

Групата се поклони и измърмори нещо в знак на учтивост. Тогава капитан Сегоши отбеляза:

— Каква поднесена от случая среща.

След което умело влезе в ролята си на посредник и взе да представя присъстващите. Хирата научи, че възрастната жена, облечена в черно, е бабата на Мидори по бащина линия, а другите две жени — нейни придворни дами. По-възрастният от двамата самураи, мрачен мъж на име Окита, бе главният васал на владетеля Ниу. Хирата почти не забеляза тези хора, защото вниманието му бе насочено към бащата на Мидори.

Даймио бе нисък, но добре сложен, с величествена осанка. Носеше червеникавокафяви одежди, украсени с неговия герб в златисто, изобразяващ водно конче. Видът на обгорялото му ъгловато лице обезпокои Хирата. Двете му страни бяха различни. Дясната половина бе леко изкривена, а окото бе втренчено в празното пространство.

— Моля, заповядайте при нас — каза владетелят Ниу. Само лявата част на устата му се усмихна на Хирата.

Докато Хирата и семейството му се настаняваха в отделението, Мидори седеше на мястото си, вцепенена от паника, сърцето й блъскаше в гърдите, а тя самата не смееше да погледне никого. Моля, редеше тя наум гореща молитва, нека нашите семейства постигнат съгласие за брака ни. Не го ли стореха, тя бе обречена, тъй като любовта не бе единствената причина, поради която трябваше да се омъжи за Хирата. По време на ухажването двамата бяха прекарали повече време заедно и си бяха позволили волност, надхвърляща допустимата за не сключилите брак свобода. Отношенията им със Сано и Рейко създаваха условия за постоянна близост и те се бяха възползвали от това. Когато Рейко си мислеше, че Мидори е заета да обслужва господарката Кейшо, а Кейшо смяташе, че Мидори е с Рейко, тя всъщност се срещаше с Хирата из пусти градини и празни складове. И там целомъдрените до един момент прегръдки бяха довели до не чак толкова целомъдрени последствия.

Мидори усети, че я залива вълна от наслада, примесена с вина, когато си спомни как лежаха голи с Хирата под обгърнатите от здрач борове. Колко силно желаеше да го задоволи и да изпита възторга от това, че го е имала. И колко отчаяно й се искаше да се бяха овладели навреме, тъй като скоро след това месечното й неразположение изчезна, взе често да й призлява, а в корема й се появи усещане за особена пълнота. Мидори бе вдянала игла с червена нишка и я бе забила в стената на тоалетната с надеждата, че древният народен цяр ще накара кръвта да се появи отново, но напразно. Тя беше бременна.

Заслуша се в окръжаващите я, които си разменяха любезности. Никой не знаеше за проблема й, дори и Хирата. Не бе казала никому. Не можеше да признае своя срам, нито да оповести, че ако двамата с Хирата не се оженят, тя ще носи в утробата си незаконно дете, ще се опозори и ще се съсипе.

— Семейството ви има забележителна история, нали така? — обърна се владетелят Ниу към бащата на Хирата. — Научих, че предайте ви са служили на шогуните от режима на Камакура 15 15 Период Камакура — от 1185 до 1333 година — Б.р. насам в продължение на четиристотин години.

— Така е.

Бащата на Хирата се стори на Мидори строг и страшен, но и доволен, че даймио бе отдал дължимото на неговото наследство. Тя се поуспокои с надеждата, че баща й ще продължи да се държи подобаващо.

— А и вие сте си създали име в силите за опазване на реда — каза владетелят Ниу с характерната си полуусмивка. — Мъже като вас държат обществото под контрол и са превърнали Едо във великата столица, каквато е понастоящем.

— Това е голяма похвала от владетеля на цяла провинция — каза в отговор бащата на Хирата, видимо поомекнал към даймио. — Любезността ви е повече, отколкото заслужавам.

Владетелят Ниу се изкиска със самоирония:

— О, аз съм само един скромен надзирател на провинциален имот, който Токугава решиха да ми дадат — той се обърна към Хирата: — Значи вие сте главният васал на сосакан сама.

— Да, господарю — Хирата седеше вдървено, със сериозно изражение. Мидори усети как я заля вълна на нежност към него заради усилията му да изглежда подходящият за нея съпруг.