Лора Роуланд - Кейсей

— Глициния е изчезнала. Най-вероятно по същото време, когато е било извършено убийството.

Последва миг мълчание.

— Наистина ли? — повдигна вежди Нита. — И никой не знае къде е?

— Надявах се вие да ми кажете — Сано не можеше да определи дали Нита действително не знаеше за изчезването на Глициния, или се преструваше на изненадан.

— За жалост нямам ни най-малка представа — финансовият министър впери недоверчив поглед в Сано.

— Сосакан сама, да не би да допускате абсурдната мисъл, че аз съм отговорен за изчезването на Глициния, както и за убийството на наследника на шогуна? — гласът му се извиси в изпълнен с презрение фалцет.

— Подобни действия са плод на явна глупост, а моят висок пост не се постига с глупашко поведение. Дори и да обичах Глициния, никога не бих откраднал куртизанка от Йошивара. Нито пък бих извършил заради нея държавна измяна. Дори да мразех владетеля Мицуйоши, никога не бих рискувал собствения си живот и честта си само за да го отстраня.

Но бе напълно възможно в пристъп на бясна ревност един мъж да предприеме дадено действие под напора на необуздан порив въпреки своята интелигентност или воля за самосъхранение. А Сано отлично знаеше, че Глициния бе жена, която можеше да отприщи необуздани пориви. Това, което изпитваше към нея, не бе любов — отношенията им едно време се свеждаха най-вече до физическа близост, — но допускаше, че мъж, истински влюбен в нея, би направил всичко, за да я превърне в свое неоспоримо притежание.

— Откъде минахте, за да стигнете до портите?

— Поехме нагоре по „Наканочо“.

— Да сте подминали някой ваш познат?

— Възможно е, но не съм забелязал, защото бързах — Нита се разсмя със сух безрадостен кикот. — Вероятно не си мислите, че съм отвлякъл Глициния и съм я скрил някъде? Или че съм я убил и съм заровил тялото й?

Някой бе избрал една от тези възможности и я бе осъществил, помисли си Сано.

— Ако наистина не сте, ще ми позволите да претърся имението ви и да разпитам обитателите на дома ви.

Нита си придаде вид на засегнат.

— Както желаете. Но няма да откриете нищо, което да си струва усилията ви.

Сано и детективите му претърсиха цялото имение, включително кабинетите, гостните, баните, избата и кухнята, помещенията за войниците, складовете, конюшните, беседката в градината, както и личните помещения на семейството и прислугата. Отваряха сандъци, бурета и шкафове, достатъчно големи да поберат човек, търсеха тайни помещения. Но не намериха и следа от Глициния, нито пък някаква улика, за да свържат финансовия министър Нита с нея или с убийството на наследника. Разпитаха васалите на Нита, жена му, наложниците, роднините и слугите — общо около осемдесет души — и всички разказваха една и съща история: Нита се бе прибрал от Йошивара с васалите, които го бяха придружили дотам, и толкова. Накрая Сано и хората му се събраха отново в двора.

— Може би всички лъжат, за да защитят Нита — предположи детектив Фукида, млад мъж със сериозно изражение. — Те дължат вярност преди всичко на него, а не на режима Токугава.

— Разпитайте стражите по контролно-пропускателните пунктове дали, когато се е прибирал вкъщи, е водел със себе си жена — нареди Сано. — Може да ги е подкупил да се престорят, че не са видели Глициния.

— Но ако е някъде тук, Нита сигурно я е направил невидима, защото в противен случай щяхме да я намерим — с мощно телосложение на опитен борец и с ведър дух, сега детектив Маруме бе потиснат и не криеше разочарованието си. — Той изглеждаше ли разстроен, когато разбра за изчезването й?

— Не особено — отвърна Сано.

— В такъв случай може да знае къде е — предположи Фукида.

— Не е изключено да е имал съучастник, който да я е извел от Йошивара и да я е скрил далеч от тук — каза Сано.

— Това би го изложило на по-малък риск, отколкото да я изведе тайно от квартала на удоволствията и да я скрие някъде в крепостта — съгласи се Маруме.

— Ако го е сторил, Глициния трябва да е някъде наблизо, за да може той да има достъп до нея — предположи Сано, след което нареди на останалите детективи: — Продължавайте да наблюдавате Нита. Следвайте го навсякъде, може и да ни отведе до Глициния. Наредете на войниците да почнат да претърсват Едо. Да минават от махала на махала и да задържат всички жени, които не са вписани в адресните архиви на отговорниците.

Вратата на къщата се отвори и от нея излезе Нита. На лицето му бе изписано удовлетворение от липсата на улики против него.