Лора Роуланд - Кейсей

— Аз наистина се скарах със собственика на агея — поясни Нита, — но не защото бях разстроен заради Глициния или ядосан на владетеля Мицуйоши. Възмущението ми бе предизвикано от един чисто финансов въпрос. Бях платил таксата на Глициния за вечерта, както и владетелят Мицуйоши. Поисках си парите от собственика, а той ми заяви, че щял да задържи и двете суми — такава била практиката — Нита изви уста, сякаш бе вкусил нещо неприятно. — Онзи алчен простак успя да ме вбеси. След като го заплаших, че ще му затворя заведението, той се съгласи следващата ми среща с Глициния да бъде безплатна като компенсация за сумата, която бях загубил.

Сано взе да се съмнява в достоверността на казаното от финансовия министър и все повече да се доверява на думите на висшия старейшина Макино, тъй като настоящата история изглеждаше доста неправдоподобна. Самураите презираха парите, смятаха ги за унижаващи достойнството им, тъй че човек с богатството и положението на Нита не би трябвало да реагира така остро дори ако загубеше доста по-голяма сума от цената на една таю, камо ли да се кара за нея.

— И какво направихте след разправията?

— Останах за няколко питиета и се прибрах около полунощ.

— Значи излязохте от агея и се отправихте към портите, подкупихте стражите и напуснахте Йошивара?

Погледът на Нита стана бдителен и преценяващ, сякаш министърът се опитваше да определи колко бе онова, което Сано вече знаеше. Сосакан сама остана с непроницаемо изражение. Миг по-късно Нита сгърчи лице в гримаса, с която призна поражението си след блъфирането на Сано.

— Не — отвърна. — Казах на хората си да ме изчакат пред портите. После влязох през задния вход на агея и се качих на горния етаж. Помислих си, че мога да остана за момент при Глициния. Не исках да напускам Йошивара, без да я видя.

Гъста руменина обагри бледите страни на Нита подобно на алена кръв върху повърхността на девствен сняг. Този първи признак на страст подсказа на Сано, че мъжът има чувства към Глициния, независимо че ги отричаше, и че за него тя означава повече от поредна възможност за плътска наслада.

— Застанах при вратата на гостната и се ослушах — продължи Нита. — Известно е, че владетелят Мицуйоши пие много, и аз допусках, че може и да е заспал — тогава нямаше да има пречки да си поговоря с Глициния.

Сано си представи как финансовият министър дебне пред стаята с пламнало от желание и ревност лице, изгарящ от копнеж по своята дама, докато в същото време тя доставя удоволствие на съперника му.

— Чух я да шепне. Той й отвърна по същия начин. После двамата се засмяха — очите на Нита заискриха от гняв, сякаш си бе помислил, че двойката се присмива на него, измамения любовник. — Беше ми непоносимо да ги слушам повече.

В следващия миг той сякаш си даде сметка, че бе разкрил свои съкровени чувства. Изражението му се промени съвсем преднамерено и придоби вид на безразличие. Той клекна и погледът му се плъзна покрай Сано.

— Измъкнах се тайно от агея и се върнах при хората си. Платихме на стражите при портата и поехме към къщи.

Сано усети, че го обзема силно вълнение, тъй като Нита сам бе заявил, че се е намирал на местопрестъплението, и то в критичния момент.

— Значи не влязохте в стаята?

— Не — отвърна Нита рязко. — Не се ли изразих достатъчно ясно?

— Изобщо видяхте ли владетеля Мицуйоши?

— Не. Но фактът, че ги чух, означава, че когато си тръгнах, Мицуйоши е бил жив — Нита коленичи и се настани удобно. Лицето му бе възвърнало нормалния си цвят, а чувствата му останаха скрити зад самодоволна усмивка. — Ето защо аз не съм убиецът, когото търсите.

Изобщо не беше изключено мъжкият глас, който Нита бе доловил, да е бил не на владетеля Мицуйоши, а на убиеца му.

— Там имаше ли човек, който би могъл да потвърди думите ви?

Нита поклати глава.

— Коридорът беше пуст.

Сано си помисли, че в такъв случай бе напълно възможно да е влязъл в стаята и да е намушкал владетеля Мицуйоши. А можеше и да лъже, че е чул мъжки глас. Разполагаше с едно-единствено доказателство, че когато Нита си е тръгнал, Мицуйоши все още е бил жив, и това бе думата на самия министър. Нямаше свидетел, който да потвърди нещо различно.

— А Глициния? — попита Сано. — Видяхте ли я онази нощ?

— Вече ви казах, че отстъпих срещата си с нея и си тръгнах, без да съм влизал в стаята й — Нита бе вперил поглед в Сано, в който се четеше откровено обвинение в глупост. — Освен това какво значение има дали съм я видял или не?