Лора Роуланд - Кейсей

— Моля ви, опишете действията си онзи ден, като започнете от пристигането си в Йошивара.

— Беше късно вечерта, когато стигнах там с хората си. Отидохме в „Овария“, защото имах среща с една куртизанка — изявлението на Нита прозвуча изкуствено, като добре репетирана реплика. Той говореше с овладяната интонация на човек, който си даваше сметка, че и една погрешна дума можеше да го обрече на гибел. — Там разбрах, че куртизанката е била пожелана от друг мъж, и бях помолен да отстъпя правото си да прекарам вечерта с нея. Съгласих се и заедно с хората си се присъединих към увеселението в агея. Но след известно време си спомних, че имам работа в града, която трябваше да свърша рано на другата сутрин, затова реших да си тръгна. Платих на стражите при портите да ни пуснат с хората ми да излезем от Йошивара — той млъкна за момент и после добави: — Подкупването на стражите и неспазването на крайния час за излизане от Йошивара представляват дребни нарушения на закона и по никакъв начин не ме свързват с извършеното убийство.

Фактът, че в импровизирания си рецитал финансовият министър пропусна споменаването на компрометиращи подробности, заинтригува Сано. Очакването на Нита, че ще го залъже с тази ограничена версия на събитията и ще го заблуди, че това е всичко, засегна професионалната му чест и го подтикна да говори открито.

— Вие сте в положението на заподозрян заради фактите, които не споменахте в разказа си — той видя как Нита се напрегна. — Или възнамерявахте да ми кажете по-късно, че мъжът, на когото сте преотстъпили вечерта с куртизанката, е бил владетелят Мицуйоши?

— Не смятам, че този факт е важен — отвърна Нита и спокойно отпи от купичката с чай. — Преотстъпването на срещи е обичайна практика в Йошивара и би било абсурдно да се смята, че един мъж ще убие друг, защото го е изместил от ангажираната нощ с жена.

— Вече са ставали убийства, извършвани от мъже, които са били подтиквани от съперничество над куртизанки — възрази Сано, спомняйки си няколко дуела през последните години. — А в този случай куртизанката е била Глициния — жената, която вие обичате толкова, че сте запазвали за себе си всичките й вечери, и то от ревност към останалите й клиенти.

Нита махна нетърпеливо в знак, че подобна реплика не заслужава внимание.

— Някои хора си нямат друга работа, освен да разпространяват глупави клюки. Истина е, че онази вечер отидох да посетя Глициния, както и това, че съм неин постоянен клиент, но тя е само проститутка и една от многото, чиито услуги ползвам — мимолетна превзета усмивка изви цепката, представляваща устата му, и Сано внезапно си даде сметка, че Нита е от онези възрастни мъже, които обичат да парадират със своята сексуална мощ и се нуждаят от млади красиви жени, които да задоволяват честолюбието им. — Глициния не е обект на моята любов или ревност. Би трябвало да го знаете, а не да вярвате на всичко, което чувате.

Сано усети, че търпението му се изчерпва; обзе го гняв, който все повече се разпалваше както в онази нощ, когато бе станал обект на упреците на шогуна. Наложи си да запази спокойствие, защото, изпуснеше ли нервите си в присъствието на заподозрян, щеше да навреди на разследването, а не искаше да настройва Нита срещу себе си повече от необходимото.

— Значи за вас е било без значение, че Глициния е щяла да забавлява владетеля Мицуйоши вместо вас?

— Нейната работа не ме интересува.

— И не сте били ядосан на владетеля Мицуйоши, че е заел мястото ви?

— Ни най-малко — Нита остави купичката си с чай и се изправи. Извърна се и погледна изрисуваната гора върху една от преградите.

— Тогава защо сте били толкова разстроен, задето сте отстъпили вечерта си на владетеля Мицуйоши, че дори сте се скарали със собственика на агея?

Нита се обърна рязко с изопнато от тревога лице.

— Кой ви каза? — очите му просветнаха гневно и от погледа му пролича, че е разбрал. — Старейшина Макино, този дърт подлец! Той беше на увеселението. Сигурно е подслушвал, както често прави — макар че Сано по никакъв начин не реагира в потвърждение на думите му, Нита кимна убедено. — Трябва да ви предупредя да не слушате какво ви говори Макино за мен. Преди няколко години той ме помоли за голям заем от хазната. Аз отказах, тъй като той не се ползва с добро име. Оттогава сме врагове.

Дали Макино бе излъгал съзнателно, за да набеди финансовия министър? Сано не бе чувал нищо за вражда между тях двамата, а враждите между висшите служители трудно можеха да останат скрити. Нита обаче се ползваше с репутацията на един от малкото честни хора в корумпираната бюрокрация на Токугава.