Лора Роуланд - Кейсей

— Искам те в мен — дишайки тежко, Глициния сключи нозе около кръста му. — Вземи ме!

Светкавица внезапно се дръпна от нея, обзет от неочакван гняв.

— Нетърпелива си, а? — отблъсна ръцете й и се освободи от нея. — Аз казвам кога и как, не ти!

В страстта си Глициния бе забравила, че той не понася да му се казва какво да прави.

— Съжалявам — изрече припряно, тъй като предишната нощ той бе показал характера си и сега осъзнаваше опасността от всякакъв опит да му наложи волята си. — Моля те, прости ми!

Лицето му пламтеше от необуздана ярост и желание. Плувнал в пот, дишаше тежко, а от сгорещеното му тяло в студения въздух буквално се вдигаше пара. Той грубо я обърна по корем. Притегли ханша й нагоре и притисна лицето й в пода. Изплашена, макар и възбудена от грубостта му, Глициния запротестира.

— Не смей да ми противоречиш! — извика Светкавица точно когато в другото помещение избухнаха възторжени викове и смях. — Ти си моя и ще се държа с теб, както искам.

Светкавица я придърпа към слабините си и проникна в нея с търкане, което изтръгна стенание и от двамата.

— Така ли те обладаваше владетелят Мицуйоши? — попита той, стенейки. Започна да се движи мощно и рязко. — Беше ли ти хубаво с него?

Грапавите дъски на пода издраха коленете и ръцете й. Гордостта й се разбунтува срещу подобна грубост. Тя си помисли с неприязън, че комарджиите ще станат свидетели на падението й. Дълбоко в нея плътта й набъбна от възбуда, породена от болка и наслада. Светкавица рязко се дръпна и излезе от нея. Неспособна да изтърпи прекъсването, Глициния бе принудена да му даде отговора, който той желаеше:

— Не, не! — знаеше, че Светкавица мрази Мицуйоши повече от всичките й други клиенти. Заизвива се трескаво, опитвайки се отново да го поеме в себе си.

— Ти желаеше ли владетеля Мицуйоши? — задъхан, Светкавица трепереше, обладан от собствената си страст, но задържа Глициния на разстояние, макар че тя се бореше да го достигне. — Обичаше ли го?

— Не го желаех, никога не съм го обичала! — възкликна Глициния, ридаеща от страст и копнеж да почувства Светкавица в себе си. — Моля те…

Той отново проникна в нея и докато тя ликуваше в наслада, й нареди:

— Кажи ми, че ме обичаш!

— Обичам те! — в този миг, докато той се движеше вътре в нея, в този свят, сведен единствено до тях двамата, тя наистина го обичаше страстно, искрено, предано.

— Кажи ми, че съм единственият мъж, когото някога ще обичаш!

— Ти си единственият! — извика Глициния.

Със затворени очи тя се съсредоточи във възкачването им до върховното удоволствие. Вече не чувстваше нито грубия под, нито студа, нито хората в съседното помещение.

Докато се движеше с все по-мощни и по-бързи тласъци, Светкавица ръмжеше като див звяр.

— Ако някой друг посмее да те погледне, ще го убия! Ако някога ме измамиш или предадеш, ако откажеш да ми се подчиняваш, ще убия и теб!

Заплахите му ужасиха Глициния, тъй като знаеше, че той казва истината. Ужасът усили възбудата й и върховната наслада я заля на вълни от екстаз. Тя изпищя. Ръмженето на Светкавица се извиси в победоносен рев и тя усети как той се освобождава вътре в нея. Двамата рухнаха в изнемога и духът й се плъзна в черната яма на отчаянието.

Тя си даде сметка, че освободителят й я бе превърнал в своя пленница и че бе склонен на жестокост не по-малко от всеки друг собственик на публичен дом. Бе се отървала от финансовия дълг, но сега бе длъжница на Светкавица, комуто трябваше да плаща с плът и с кръв. Бе се надявала да впримчи неговата сила и безстрашие в преследване на собствените си цели, но той не можеше да бъде опитомен. Предишната вечер бе моментът, в който контролът й върху собствената й съдба бе сринат завинаги.

Никой нямаше да разбере дали тя бе невинен очевидец на убийство или съучастник в престъпление. Само ако владетелят Мицуйоши не бе умрял! Ако събитията се бяха стекли по друг начин, сега можеше да се радва на свободата си и да осъществи тайния си план. Но нямаше смисъл да умува над миналото. Глициния си даде сметка, че е свързана със Светкавица — за добро или за зло — и че собственото й оцеляване зависи от него. Надяваше се да не стане жертва на изблиците му на ревност, на непостоянното му и непредсказуемо поведение.

А Светкавица все още имаше решаващо значение за плановете й, които от самото начало зависеха от него. Затваряйки очи, в оковите на собственическата прегръдка на Светкавица, Глициния се помоли да успеят да избягат живи от Едо.