Лора Роуланд - Кейсей

Последното, което Рейко бе очаквала, бе Сано да я моли за помощ. Почувства се зашеметена от изненада и радост. Но противоречиви емоции изпревариха утвърдителния отговор, който тъй копнееше да му даде. Тя искаше да възстанови сътрудничеството, което беше крайъгълен камък в брака им, но се ужасяваше, че можеше да допусне грешка и да му навлече още по-големи неприятности. В следващия миг забеляза в погледа на съпруга си разочарование и вина. Сано отвърна очи и струпа празните чинии върху подноса.

— Съжалявам, не трябва да те замесвам в тази опасна работа. След онова, което ти се случи в „Черния лотос“, не бих те винил, ако решиш завинаги да се откажеш от детективската работа.

Значи той смяташе, че преживяното я бе стреснало и отблъснало от следователската работа, осъзна Рейко. Смяташе я за страхливка! За да поправи недоразумението, Рейко възкликна:

— Не ме е страх какво ще ми се случи. Страхувам се от онова, което бих могла да сторя аз!

Когато Рейко изля пред него страховете и опасенията си, Сано си даде сметка, колко много ги бе ограбило мълчанието помежду им. Двамата си бяха дали дума да оставят случая „Черният лотос“ зад гърба си, но Рейко не бе успяла да го стори, нито пък той. Самообвиненията бяха разяли духа й и колкото и да твърдеше, че опасността не я плаши, Сано смяташе, че сблъсъкът със смъртта в храма бе повлиял на смелостта на съпругата му.

Тя млъкна внезапно и сведе глава потънала в срам и терзание. Сано изпита към нея искрено съчувствие.

— Трябва да започнеш отначало. Настоящото разследване представлява добра възможност за това.

Рейко вдигна очи към него и той видя в тях трепета и надеждата.

— Но аз се намесих непозволено в разследването ти на убийствата в „Черния лотос“. Проявих непокорство. Противопоставих ти се публично. Можеш ли истински да ми простиш, за да работим отново заедно?

— Казах, че мога, и наистина го мисля — Сано разчиташе на това, че грешките на Рейко й бяха дали добър урок. Сега й бе необходимо да продължи напред. — Освен това, ако се беше случило обратното и бях сгрешил аз, щях да поискам още една възможност.

От гърдите на Рейко се изтръгна въздишка. Тя се изправи и Сано видя, че на лицето й бе изписан копнеж, но опасенията й бяха като тежки вериги, оковаващи тялото й.

— Често жените знаят повече от мъжете за онова, което става в Едо — каза Сано, — и с тяхна помощ ти можеш да събереш повече факти от мен. Сега, след като шогунът ми забрани да разпитвам семейството и другарите на владетеля Мицуйоши, имам нужда от дискретен начин да науча кои са били враговете му и какво може да е провокирало убийството му — зае се грижовно да я убеждава Сано. — Ако искаш да бъдеш детектив, все някога трябва да започнеш отново. Моля те, възползвай се от тази възможност сега, когато и аз имам такава нужда от теб.

— Мисля, че бих могла да опитам — зад привидно спокойните й думи прозираше едва сдържано нетърпение. — Утре ще започна с въпросите. Може би ще успея да разбера какво се е случило с Глициния. Познавам жени, които следят клюките в Йошивара, и може да имат някаква представа, къде би могла да бъде.

Този разговор внезапно откри бездна, която застрашаваше да погълне Сано. Той не бе казал на Рейко за връзката си с Глициния. Бе предпочел да смята, че Рейко е приела любовните му връзки преди нея, тъй като мъжете се радваха на свободата да задоволяват желанията си. Но двамата бяха сключили негласен договор никога да не обсъждат жените в миналото му, тъй като им харесваше да вярват, че са сродни души, постигнали изключително единение. Макар и да не смяташе, че една връзка, предхождаща техния брак, можеше да бъде от значение, Сано се безпокоеше как би се почувствала Рейко, ако научеше за него и Глициния в момент, когато собствената им близост бе затормозена. Ако й бе казал, че е върнал свободата на Глициния, тя можеше да си помисли, че тази връзка е представлявала за него нещо повече от няколко нощи секс. Освен това честността бе нещо основно във взаимоотношенията им и наличието на тайна, която трябваше да пази от Рейко, не му даваше покой.

Рейко засия от възторг, който не можеше да потисне.

— Какво е известно за Глициния? Разполагаш ли с някаква информация за нея или за нещо от миналото й, което би могло да ни помогне да я открием?

Сано не можеше да каже на Рейко, че познава Глициния лично, тъй като тя щеше да се запита защо досега не бе споменал този факт, и би могла да се досети за причината. Усъмни се дали идеята да включи Рейко в разследването бе наистина добра. Стана и закрачи из стаята, докато обмисляше думите си.