Лора Роуланд - Кейсей

— Но, ваше превъзходителство, ако не съберем всички възможни улики, може никога да не открием убиеца — възрази той.

При тази смъртоносна комбинация от гняв и каприз лицето на Токугава Цунайоши помръкна.

— Нима смееш да допускаш, че… ъ-ъ… убиецът трябва да се търси сред членовете на моя клан?

— Не, ваше превъзходителство — отвърна припряно Сано, макар и опитът да го бе научил, че убиецът често се оказва близък на жертвата. — Хиляди извинения. Не исках да ви засегна.

— Добре, само… ъ-ъ… помни, че ти е забранено да разследваш владетеля Мицуйоши, както и да се натрапваш на човек или на собственост на който и да е член от клана Токугава. Ще ограничиш детективската си работа до останалите хора и места.

— Да, ваше превъзходителство — отстъпи Сано със съжаление.

— Освен това ще престанеш да се мотаеш и ще откриеш убиеца на братовчед ми незабавно. В противен случай ще си понесеш последствията!

Сано изпита към шогуна неприязън, граничеща с омраза. Всичките му усилия не струваха пукната пара в очите на неговия господар. Нямаше значение, колко случая бе разкрил, всеки евентуален провал го обричаше на гибел. Той не очакваше благодарност или с насърчение, но случаят „Черният лотос“ бе изчерпал търпимостта му към постоянните критики и заплахи на шогуна. Трябваше да си тръгне, преди да кажеше нещо, за което после щеше да съжалява или което щеше да предизвика някаква беда.

— Ваше превъзходителство, мога ли да кажа нещо? — попита Хошина.

Шогунът кимна с безразличие, докато лекарите масажираха точките за натиск върху краката му.

— Може би сосакан сама има особена причина, за да води разследването по такъв спорен начин — очите на Хошина се взряха в Сано като дула на пушка. Може би той иска да хвърли подозрение върху клана Токугава, за да защити себе си.

— Това е лъжа! — избухна Сано, слисан и вбесен, че Хошина фактически го обвиняваше, че е замесен в убийството. В помещението всички застинаха неподвижни, а на извърнатите към него лица бе изписана изненада. Предизвикан да заговори гневно, той добави: — Може би вие искате да саботирате разследването ми, за да не установя, че самият вие сте замесен в престъплението!

Устата на Хошина се изкриви в доволна усмивка, макар че той вероятно си даваше сметка, колко опасна бе играта, която бе подхванал. Обръщайки се към Янагисава, той каза:

— Какво мислите за това, почитаеми дворцов управителю?

Сано се ужаси, когато си даде сметка, че Хошина възнамерява да сложи край на примирието между него и Янагисава, като ловко подведе дворцовия управител и го предизвика да вземе страна в стълкновението му със Сано. Помещението се изпълни с напрегнато мълчание. Замислен, дворцовият управител наблюдаваше Сано и Хошина с непроницаемо изражение.

Токугава Цунайоши отново заби сгърчени пръсти в гърдите си и изстена:

— Мисля, че ще умра, ако смъртта на братовчед ми не бъде отмъстена в най-скоро време.

Не особено схватлив и погълнат от себе си, той не бе разбрал смисъла на репликите, разменени между Сано и Хошина. Лекарите го положиха на леглото и тялото му бе разтърсено от спазми. Хошина се навъси, тъй като замисълът му бе осуетен; но Сано въздъхна с благодарност заради отвличането на вниманието. Старейшините взеха припряно да си разменят приглушени реплики:

— Ами ако негово превъзходителство умре? След като и избраният наследник е мъртъв, можем да очакваме конфликти. Ако бакуфу и даймио образуват фракция, ще има битка — всички заедно се обърнаха към Сано с неизказано, но недвусмислено желание: или колкото се може по-скоро да отмъсти за смъртта на владетеля Мицуйоши, или да си поеме отговорността за смъртта на шогуна и за евентуалната гражданска война.

Дворцовият управител Янагисава стана и обяви спокойно:

— Смятам, че това заседание приключи.

Но Сано знаеше, че истинските неприятности едва сега започваха.

Рейко седеше в гостната сгушена в завивката, разпъната над квадратната рамка на мангала с дървени въглища. Обгърнатата от студ къща проскърцваше, някъде в далечината храмови камбани оповестяваха полунощ. Слугите се бяха прибрали за вечерта, а тя самата отдавна бе приспала Масахиро. Сега чакаше, самичка и изпълнена с тревога, на светлината на фенера, който държеше запален заради Сано. Може би времето, изминало от случая „Черният лотос“, бе твърде кратко и все още бе твърде рано да го моли за участие в разследването. Най-вероятно той щеше да оправдае отказа си с предишните й грешки. А разразеше ли се нова свада, този път одобряването можеше да се окаже невъзможно.