Лора Роуланд - Кейсей

— Да, сосакан сама — каза Хирата с искрена благодарност.

Сано се надяваше, че миай ще протече успешно и без него, тъй като имаше по-неотложни грижи.

— Да се връщаме в крепостта! — по обратния път щеше да разкаже на Хирата за някогашната си връзка с Глициния. Знаеше, че може да му се довери, и беше сигурен, че приятелят му ще запази информацията в тайна. — Шогунът очаква да му докладваме за хода на разследването.

Стигнаха в Едо точно преди часа на глигана 13 13 Между 21 и 23 часа — Б.пр. , когато портите към всяка махала се затваряха за цялата нощ и движението по улиците се преустановяваше до зазоряване.

Снегът беше спрял; на виолетовото небе проблясваха звезди, подобни на ледени кристали. Двамата продължиха да яздят нагоре по хълма, през каменните коридори и охраняваните пропускателни пунктове на крепостта Едо, докато стигнаха до двореца на шогуна. Снегът искреше с ослепителна белота върху покривите с островърхи кули и превръщаше храстите и облите камъни в градините в призрачни видения. Сано и Хирата стъпваха безшумно в странната тишина, съвсем сами в безмълвната белота, ако не се смятаха стражите, охраняващи портите на двореца. Вътрешността на двореца обаче беше като разбунен кошер. В личната стая на шогуна върху погребален олтар бяха поставени димящи кандила с тамян, стотици запалени свещи и портрет на владетеля Мицуйоши. Сано и Хирата влязоха и завариха шогун Токугава Цунайоши свит на леглото си върху издигнат подиум. Потънал в завивките, с измъчено лице и гологлав, без черната шапка — белег на ранга му, той изглеждаше по-скоро като възрастен селянин, отколкото като всемогъщия диктатор на Япония. Всеки път, като си поемаше дъх, стенеше. Облечен в тъмносиня престилка, първият лекар на замъка Едо му мереше пулса, а други двама доктори приготвяха лековити билкови отвари. Прислуга и охрана се суетяха наоколо. Близо до подиума с лице към четирима от членовете на съвета на старейшините седеше дворцовият управител Янагисава.

— Каква е диагнозата ви, доктор Китано сан? — попита той.

Висок и слаб, с тънки и елегантни черти, притежаващ изключителна хубост, Янагисава бе облечен в прекрасна копринена роба. Очите му — влажни и настоятелни — не се откъсваха от шогуна.

— Смъртта на владетеля Мицуйоши е причинила на негово превъзходителство тежък шок — поясни докторът мрачно. — Емоциите му са с нарушено равновесие и заплашват физическото му здраве.

Старейшините — всички те достойни самураи на почтена възраст — взеха да се съвещават, в резултат на което се надигна тревожен ропот. Правеше впечатление отсъствието на висшия старейшина Макино, който вероятно все още пътуваше от Йошивара към двореца, предположи Сано.

Доктор Китано опипа гърдите на шогуна.

— Имате ли болки тук, ваше превъзходителство?

— Да, о, да! — изстена Токугава Цунайоши.

— Цял ден нито е ял, нито е поемал течности — уведоми лекарят събралите се, след което се обърна към шогуна: — Трябва да си пазите силите. Не бихте ли опитали да хапнете нещо?

Слуги поднесоха купи с бульон и чай, но шогунът ги отпрати с нервен жест.

— Уви, не мога. О-о, толкова е мъчително!

Сано с тревога установи колко тежко бе повлияло на крехкото здраве на господаря му убийството, и в този момент Токугава Цунайоши забеляза него и Хирата.

— А, сосакан сама, най-накрая! — възкликна той. Стеклите му зачервени очи се проясниха. — Елате при мен.

Всички проследиха с поглед как Сано и Хирата се приближиха до подиума, коленичиха до другите висши служители и се поклониха. Докато сановниците се покланяха на новодошлите, лицето на дворцовия управител Янагисава бе преднамерено благо — изражение, с което той поздравяваше Сано всеки път, откакто двамата бяха сключили примирие. Старейшините изглеждаха обнадеждени, че евентуални добри новини ще облекчат състоянието на шогуна, и Сано усети как нервите му се изопнаха от безпокойство.

— Заловихте ли онзи… ъ-ъ… зъл престъпник, убил моя любим братовчед? — попита шогунът в напрегнато очакване.

— Не още, ваше превъзходителство — бе принуден да отговори Сано.

Разочарование изопна чертите на шогуна и той се навъси:

— И защо?

— Съжалявам за закъснението, ваше превъзходителство, но времето се оказа недостатъчно — Сано прикри страха зад маската на спокойна вежливост. Шогунът нямаше понятие от детективска работа и очакваше всеки убиец да бъде заловен за един ден. — Случаят е сложен, трябва да се разпитат много хора.