Лора Роуланд - Кейсей

Мъжете си размениха изпълнени с подозрение погледи; после мършавият каза с неохота:

— Кинуе, търговецът на масло, с няколко слуги и приятели.

Хирата знаеше, че търговецът държи голям магазин в Нихонбаши.

— Кой още?

— Няколко мъже от рода Мори и техните телохранители — добави мургавият.

Тази вест събуди интереса му — Мори бяха известен гангстерски род и името им се свързваше с неприятности от всякакъв род.

— И Нита Монзаемон, министърът на финансите — каза мършавият, — заедно с васалите си.

Хирата се навъси, обезпокоен от мисълта, че висши служители от бакуфу могат да имат нещо общо с изчезването на Глициния и убийството на владетеля Мицуйоши.

— И как са се придвижили?

— Хората на Кинуе се отправиха пеша към мястото за превозване през реката — поясни мургавият. — Групата на Мори мина на коне по моста над рова.

Тъй като законът позволяваше да яздят само самураи, търговецът бе вървял пеша. Мори обаче бяха ронин — самураи без господари — и затова можеха да се движат на коне. Хирата реши, че е малко вероятно Глициния да е била в някоя от тези две групи. Жените не яздеха и ако е използвала този начин, за да избяга миналата нощ, Глициния е рискувала да бъде забелязана от войниците на обход. Не по-малко биеща на очи би била и една-единствена жена сред група мъже. Но една отчаяна куртизанка, която иска да избяга, би могла да поеме подобен риск, в случай че намери нужните съучастници.

— Васалите на финансовия министър Нита също яздеха — каза мършавият, — но имаше и паланкин 12 12 Закрита носилка за знатни особи в Далечния изток — Б.пр. , който го чакаше извън квартала на удоволствията.

Вълнение сгря вкочанените мускули на Хирата. Паланкинът превръщаше Нита в по-приемлива възможност за бягство от останалите. В случай че Глициния бе напуснала Йошивара, възможно бе после паланкинът да я е отнесъл на безопасно място, известно единствено на министъра на финансите. Хирата благодари на стражите и с тежки стъпки пое във вихрушката от снежинки да търси Сано.

Другите двайсетина гости, посетили увеселението в „Овария“ предишната нощ, бяха висши служители на бакуфу и васалите им. След продължително претърсване на Йошивара Сано и хората му установиха местонахождението на шестима от тях, както и самоличността на куртизанките, които ги бяха развличали в агея, и научиха, че всички те бяха останали заедно по времето, в което е било извършено убийството. Очевидно никой от тези хора не бе напускал забавата, за да се промъкне на горния етаж, а и никой нямаше причина да убива наследника на шогуна. После Сано успя да открие други петима гости, които седяха в чайна „Цутая“.

„Цутая“ заемаше приземния етаж на една постройка близо до задната стена на квартала. Йероглифите на името й бяха изписани върху цилиндричен фенер над вратата; през процепите на затворените капаци на прозорците се процеждаше светлина. Сано изтупа снега от себе си и влезе вътре. В елегантното помещение имаше ниша, в която бе поставена порцеланова ваза с голи клонки; девойки сервираха чай на петимата посетители. От мангали с дървени въглища се излъчваше топлина, но когато всички се обърнаха да погледнат Сано, враждебните им изражения вледениха атмосферата.

Седналият пред нишата мъж заговори пръв:

— Почитания, сосакан сама.

Сано коленичи и се поклони.

— Почитания, уважаеми висш старейшина Макино.

Висшият старейшина бе един от петимата служители, които съветваха Токугава по въпросите на националната политика и съставляваха висшия ешелон на бакуфу. Тялото му беше съсухрено, а пергаментовата кожа на лицето му бе изопната върху кокалест череп. Смъртната му бледност бе подчертана от черно кимоно. Васалите му, които изпълняваха едновременно длъжността на секретари и телохранители, бяха насядали плътно около него.

— Предполагам, че сте дошли да ме разпитате във връзка с убийството на владетеля Мицуйоши — рече Макино.

— Ако не възразявате — отвърна Сано предпазливо, тъй като Макино не беше сред приятелите му. Преди време властният старейшина го бе обвинил в държавна измяна и замалко не бе станал причина за гибелта му.

— Бих могъл да ви предоставя някаква информация — каза Макино, — но при известни условия. Ще пийнем ли?

Той махна към една от девойките, която наля саке на него и на Сано. Двамата пресушиха чашките си и Сано почувства как сгрятото питие разпръсва топлина по тялото му.