Лора Роуланд - Кейсей

— Защо е дошла тук, щом се смята за толкова по-издигната от нас? — прошепна Мидори към Рейко.

Не след дълго госпожа Янагисава стана да си ходи и извика дъщеря си. Веднага щом напуснаха помещението, дамите се втурнаха да ги обсъждат. Масахиро, печален, че е загубил приятелката си, нацупи устни и се зарови в скута на Рейко.

— Госпожа Янагисава е твърде безинтересна — отбеляза Мидори. — Наистина ли искаш да се видите отново?

— Може би е по-добре да не го правя — каза Рейко.

— Защо? — попита Мидори.

Рейко се поколеба дали да обсъжда тези деликатни въпроси в присъствието на толкова хора, но останалите жени си говореха високо и не им обръщаха никакво внимание.

— Макар че съпрузите ни в момента са в примирие, нямам доверие на никого от обкръжението на дворцовия управител. А и Сано сан едва ли би одобрил едно мое приятелство с госпожа Янагисава.

Случаят „Черният лотос“ я бе научил, че една неразумна привързаност може да се окаже разрушителна за брака.

— Надявам се семейството на Хирата сан да одобри мен, а моите роднини — него — изрече с въздишка Мидори, потънала в собствените си проблеми. — Но как може това приятелство да ти навреди?

— Не е изключено войната между съпруга ми и дворцовия управител да се възобнови. Госпожа Янагисава може да шпионира в услуга на мъжа си и да се опитва да се сближи с мен като част от нов заговор срещу Сано сан.

— Може би двете ни семейства ще се сприятелят утре на миай — макар че следваше хода на собствените си мисли, Мидори добави: — Едва ли госпожа Янагисава е толкова подла, че да ти причини зло, поне аз не усетих такива признаци.

Както и Рейко. Но „Черният лотос“ я бе научил да не се доверява на собствените си очи, уши и интуиция. Тя бе започнала да улавя заплаха навсякъде и скрита злонамереност у всички. Сега изпита пронизващ страх. Как можеше някога отново да бъде детектив, ако не бе в състояние да направи разлика между въображение и реалност?

Помещението наоколо внезапно й се стори твърде тясно и изпълнено с прекалено много гости. Нима този дребнав и досаден женски свят оттук нататък щеше да представлява целият й живот? Страхът в душата й премина в паника. Тя неволно стисна Масахиро тъй силно, че той възнегодува шумно. Копнежът по приключения бе все още в кръвта й, макар че в замъка „Черният лотос“ се бе изправила срещу собствената си смърт. Дори си помисли, че по-скоро би срещнала смъртта повторно, по хиляди различни начини, отколкото да потъне в настоящото си скучно, задушаващо съществуване.

— Трябва да попитам съпруга си дали мога да работя отново с него — реши тя.

— Ще се радвам за теб, ако той се съгласи, защото знам колко силно го искаш — въздъхна Мидори, наблюдавайки капчиците кръв, които избиха от изгризаните й нокти. — А ти ще се радваш за мен, ако миай мине добре.

Въпреки взетото решение противоречиви мисли терзаеха Рейко. Тя копнееше да възобнови партньорството си със Сано и не можеше да понесе да седи безучастно, докато един толкова труден случай застрашаваше живота им. Рейко притежаваше дарби, които можеха да му бъдат от полза, както се бе случвало по-рано. Тя търсеше вълнения, а не скука, активност, а не бездействие, възобновена страст със Сано, а не предпазливост и сдържаност. Но от ужас, че можеше пак да допусне грешки и да съсипе и малкото, което бе останало от брака им, в сърцето й бе зейнала черна, зловеща бездна.

— Надявам се скоро да се оженим с Хирата сан.

Все пак самурайският дух на Рейко не би й позволил да се огъне пред страха, нито да приеме поражението без борба. Тя каза:

— Надявам се, че ще мога да се включа в разследването на убийството на наследника на шогуна.

Издирването на Глициния отведе Хирата в тъмните кътчета на Йошивара, посещавани от малцина. Придружен от собственика на „Великия Миура“, който би разпознал Глициния от пръв поглед, Хирата претърсваше всяка чайна, магазин и публичен дом.

Той видя таю, излегнали се в разкошни стаи, и жени от простолюдието, натъпкани в запуснати бараки. Видя вани, пълни с мръсна пяна и голи жени. Малки момичета се трепеха в кухните, а куртизанки гълтаха лакомо и трескаво по складовете, защото им бе забранено да ядат пред клиенти. Повечето жени изглеждаха изпити, окаяни или безнадеждно примирени със съдбата си. В един от домовете те се караха жестоко помежду си, бяха като затворени в клетка животни; в друго помещение някакво момиче лежеше на футона и хлипаше, а една прислужничка отмиваше кръвта между краката му.