Лора Роуланд - Кейсей

Всички тези бордеи бяха просмукали от мирис на немотия и мизерия. Йошивара напълно загуби своето очарование за Хирата. Където и да отидеше, рано или късно се натъкваше на хората на полицейския началник Хошина, които действаха по същата задача, но Глициния сякаш бе потънала вдън земя. Никой не я беше виждал след процесията й към агея предишната вечер. Явно бе изчезнала безследно, а с нея и дневникът й.

Обезкуражен, Хирата пое нагоре по „Наканочо“. С угасването на деня кварталът бе станал по-студен и мрачен. Снегът продължаваше да вали; покрай постройките растяха бели преспи. Носени от вятъра снежинки биеха в лицето му и проблясваха на светлината от прозорците. Улиците бяха пусти, ако не се смятаха патрулиращите полицаи, тъй като посетителите, все още затворени в Йошивара, бяха потърсили подслон на закрито. Хирата приближи портата, където напред-назад крачеха двама полицаи с наметала и качулки. Те спряха и му се поклониха.

— Бяхте ли дежурни снощи? — попита ги Хирата.

Единият от полицаите беше мършав, с груби черти, а другият — по-масивен. И двамата кимнаха утвърдително.

— Видяхте ли Глициния да излиза от портата?

Едрият полицай се изсмя презрително:

— Куртизанките не могат да се промъкват незабелязано, когато ние сме тук. Опитват се, но винаги ги хващаме. Понякога се предрешават като слуги, но ние познаваме всички тук и не могат да ни измамят.

— Жени са подкупвали носачи да ги прекарват тайно покрай постовете в сандъци или бъчви — обади се и мършавият, — но ние претърсваме всичко, което минава през нас. Те знаят, че няма как да избягат, ама пак се опитват.

След онова, което бе видял днес, Хирата вече не обвиняваше жените.

— Но щом Глициния не е в Йошивара, трябва да се е измъкнала по някакъв начин.

Той и стражите отправиха погледи отвъд обсипаните със сняг покриви към стената, която ограждаше квартала на удоволствията.

— Само ако се е покатерила на някой покрив и от там да е скочила върху стената и да е прехвърлила рова от другата страна — обясни мършавият страж. — Никоя жена досега не е успяла да го стори.

— Тогава какво според вас се е случило с Глициния?

Мъжете се спогледаха и после поклатиха глава.

— Не сме я пускали да излезе — отвърна смуглият.

— Можем да се закълнем в живота си — потвърди другият.

Тези категорични декларации не успяха да скрият страха им, че ще бъдат наказани жестоко за изчезването на заподозряна в убийство. Хирата изпита съчувствие към тях, тъй като и неговото собствено бъдеще бе застрашено. Ако двамата със Сано не успееха да изпълнят дълга си и да заловят убиеца, той щеше да бъде понижен, пратен в изгнание или принуден да извърши ритуално самоубийство и никога нямаше да се ожени за Мидори. Хирата си помисли за предстоящата миай и изпита радост, примесена с тревога.

Той смяташе, че се е влюбвал неведнъж през своя двайсет и пет годишен живот, но никога, преди да срещне Мидори, не бе изпитвал такава привързаност и копнеж към друга жена. Двамата вече си мислеха, че са били влюбени един в друг и в свой предишен живот и че е било предопределено душите им да се съберат отново. А духовното привличане породи и физическа страст. Желанието, което изпитваха един към друг, ги правеше още по-нетърпеливи да сключат брак. Това обаче далеч не беше толкова лесно, колкото влюбването. Хирата се надяваше срещата между неговото семейство и родителите на Мидори да бъде успешна, но се опасяваше, че разследването можеше да му попречи да отиде на миай.

Той отпъди личните си тревоги и се съсредоточи върху настоящите проблеми. Възможно бе Глициния да е станала невидима и да е изчезнала по някакъв мистериозен начин, но Хирата предпочиташе да разсъждава по-трезво. В случай че бе напуснала квартала на удоволствията — жива или мъртва, — някой със сигурност бе измислил реален начин да я изведе незабелязано от Йошивара.

— Последна е видяла Глициния нейната ярите и това е било малко след часа на глигана 11 11 Между 21 и 23 часа — Б.пр. — поясни Хирата. — Кой е напускал Йошивара от този час до момента, когато са открили убийството на владетеля Мицуйоши?

Стражите се напрегнаха видимо.

— Никой — отвърна мършавият. — Портите се затварят след сигнала за угасване на светлините в полунощ. Всички, които се намират на територията на Йошивара, трябва да останат тук до сутринта. Такава е разпоредбата.

— Но въпреки това някои успяват да напуснат, нали? — Хирата бе наясно с факта, че достатъчно пари можеха да осигурят излизане от Йошивара и след полунощ. Съзря страха, изписан на лицата на стражите, и добави: — Няма да ви накажа за взимане на подкуп, тъй че казвайте — кой си е тръгнал от тук след оповестяването на нощния час?