Лора Роуланд - Кейсей

— Откъде знаете всичко това?

— Мое задължение е да знам всичко за своите колеги — с други думи, Макино наемаше шпиони в домакинството на финансовия министър и на другите висши длъжностни лица. — Освен това снощи чух Нита да се кара със собственика на „Овария“.

— И какво си казаха?

— Нита не искаше да отстъпва Глициния — отвърна Макино, — особено след като това щеше да бъде третата й среща с владетеля Мицуйоши, тоест предстоеше й да си легне с него. Но не смееше открито да уязви наследника на шогуна, като откаже да му отстъпи своето време с куртизанката. Ето защо даде съгласието си и се присъедини към нашата веселба. Седеше в един ъгъл и пиеше с мрачна физиономия. Когато Глициния пристигна и се срещна с Мицуйоши в съседната стая, Нита взе да ги наблюдава през една дупка в преградата. Когато се качиха горе, той се вбеси и напусна къщата. Очевидно му беше непоносимо да остане, докато Глициния задоволяваше друг мъж точно над главата му.

— След това виждали ли сте финансовия министър?

— Не, аз останах на увеселението, а той повече не се върна.

Не беше обаче изключено Нита да се е промъкнал незабелязано обратно в къщата, да се е качил на горния етаж и да е намушкал мъжа, който му бе отнел нощта с любимата.

— Докато бяхте на гуляя, чухте ли някакви необичайни звуци от горния етаж?

— Не. Музиката беше твърде силна, а и останалите гости бяха доста шумна компания.

Сано се запита какво ли се бе случило с Глициния. Дали и тя не бе умряла от ръката на своя покровител? Мисълта за това го разстрои, както и възможността за пръв път в живота си да е принуден да разследва смъртта на своя бивша любовница.

— С това се изчерпва информацията ми — каза Макино. — Мога ли да запитам кога на мен и на хората ми ще ни бъде позволено да напуснем Йошивара?

— Веднага щом подчинените ми запишат имената на всички присъстващи.

Висшият старейшина го погледна с прикрито очакване.

— Аз ви поднесох възможен извършител на убийството. Смятам, че това е справедливо възнаграждение за дискретността ми.

— Показанията ви не доказват вината на финансовия министър Нита — каза Сано, — нито обясняват как Глициния е напуснала Йошивара.

Вратата на чайната се отвори и на прага застана Хирата поруменял и премръзнал.

— Извинете, сосакан сама — Хирата се поклони, — но установих нещо, което може да се окаже важно.

Двамата поеха надолу по улицата и започнаха да обсъждат резултатите от проведените до момента разговори.

— Ревността предоставя мотив на финансовия министър Нита да пожелае смъртта на владетеля Мицуйоши — рече Сано, — а привързаността му към Глициния е причина да се опита да я изведе от Йошивара.

Пред тях, отвъд редовете чайни и публични домове, стражите бяха отворили портите. От постройките заизлизаха мъже и потокът от доскорошни клиенти пое обратно към града. Небето наподобяваше мастилено петно, разливащо се върху влажна хартия; вилнеещият вятър и пелените от падащия сняг вещаеха тежък път обратно към къщи.

— Възможно е Нита да е извел Глициния в паланкина — предположи Хирата. — Той изглежда също толкова важен заподозрян, колкото и ярите.

Освен ако след изтезания ярите не направи самопризнания, помисли си Сано. С безпокойство се запита къде ли беше Хошина в този момент.

— Утре ще разпитаме Нита… ако не е напуснал града заедно с Глициния.

Когато стигнаха портите, където ги очакваха детективите му, Сано забеляза, че Хирата го гледа така, сякаш имаше да му казва още нещо, но не смееше.

— Нещо друго?

— Не, но… — отвърна Хирата напрегнато. — Просто моята миай е утре…

Увлечен в разследването, Сано бе забравил напълно за миай, в която като посредник на Хирата той трябваше да играе ключова роля. Връхлетяха го угризения.

— Съжалявам, Хирата сан, но се опасявам, че няма да мога да отида.

— Няма нищо — отвърна Хирата, верен на своя господар. — Миай може да се насрочи, след като разследването приключи.

И двамата изповядваха убеждението, че дългът стои над личните проблеми; в същото време Сано знаеше с какво нетърпение Хирата очакваше сватбата си с Мидори.

— Не отлагай срещата — каза му той. — Ще намеря някой да ме замести.

Върху лицето на Хирата се изписа надежда и едновременно с това загриженост.

— Оценявам благоволението ви, но вие се нуждаете от помощта ми за случая. Не мога да отнемам ценно време.

— Можеш, разбира се — каза Сано, макар че му беше неприятно да се лиши от услугите на своя главен васал в такъв критичен момент. — Миай няма да продължи много и детективите могат да ми помогнат, докато ти приключиш — виждайки, че Хирата е готов да откаже, добави: — Отиваш на срещата. Това е заповед!