Лора Роуланд - Кейсей

В другото помещение избухна поредната свада — разнесоха се шум от удари, трясък, звън от разпръснати монети и одобрителни възгласи.

Светкавица се разсмя.

— Сега си в по-голяма безопасност от снощи.

Искаше й се да му повярва. Макар че бе напуснала стаята, в която владетелят Мицуйоши бе намерил смъртта си, животът извън стените на Йошивара бе свързан с нови рискове. Полицията сигурно вече я диреше. И макар че бе избягала от собственика на публичния дом, сега разчиташе изцяло на милостта на Светкавица, който бе получил прякора си заради това, че бе непредсказуем и никой не знаеше каква е следващата му стъпка, преди да е станало твърде късно.

— Какво има? — той се втренчи в нея, обзет от подозрение. — Не ти ли харесва тук? — пусна вързопа на пода и се отправи към Глициния. — Май и компанията не ти е по вкуса, а? Липсват ти петте стаи и префърцунените ти приятелчета?

— Не, всичко е наред — Глициния отстъпи назад, залитайки, стресната от неприкритата заплаха в гласа му. — Радвам се, че съм тук с теб.

— Знаеш ли какво щеше да ми се случи, ако ме бяха пипнали, че те измъквам тайно от Йошивара? — той я сграбчи за китката и от болезнената му хватка тя извика. — Щяха да ме арестуват, да ме бият и може би дори да ме убият. Рискувах живота си заради теб и сега трябва да се задоволиш с онова, което ти давам, без да хленчиш!

— Доволна съм — побърза да го успокои Глициния. — Благодаря ти за всичко, което направи за мен — тя сведе поглед, усмихна се предизвикателно и сниши глас, така че премина в дрезгав шепот. — Един мъж, тъй силен и смел като теб, може да ме задоволи във всяко отношение.

Многогодишният опит я бе направил веща с мъжете. Тя прокара връхчетата на пръстите си по страната му и гневът в очите му тутакси бе заменен от похот.

— Така е по-добре — каза той.

— Моля те, позволи ми да изразя благодарността си, като ти доставя удоволствие — нямаше защо да имитира нетърпение, тъй като допирът на Светкавица и искрящият му поглед събудиха у нея страст и желание.

Язвителната му усмивка потвърди властта, която той имаше над нея. Пусна китката й и каза:

— По-късно — клекна и разтвори вързопа. — Тук има храна, а аз съм гладен. Хайде да ядем.

Беше донесъл сготвен ориз, пушена змиорка и сьомга, мариновани зеленчуци, скариди на скара, пушени кнедли и различни видове сладкиши. Глициния бе прекарала голяма част от деня в сън, а през останалото време се бе чувствала твърде напрегната, за да яде; но сега при вида и мириса на храната изпита неистов глад. Двамата със Светкавица седнаха на пода и започнаха да ядат лакомо с ръце, като от време на време между залъците отпиваха по голяма глътка саке. Струваше й се, че това бе най-прекрасната храна, която бе яла някога — нямаше нужда да внимава за маниерите си, както бе длъжна да прави една таю, нямаше го и собственика на публичния дом, който вечно пресмяташе какво бе изяла, и го добавяше към дълга й. Замаяна от удоволствие, тя се засмя. Взе да храни Светкавица, като му подаваше хапки. Той се засмя и засмука пръстите й.

Когато свършиха, той взе най-големия пакет от вързопа и го хвърли в скута й.

— Ето ти подарък.

Глициния отвори пакета и намери вътре кимоно от тъмночервен сатен, пищно украсено с вълни и плуващи шарани, които сияеха във всички цветове на дъгата.

— Колко красиво! — възкликна доволно.

— Така е — Светкавица се усмихна гордо, но в тона му звучеше недоверие към реакцията й. — Също като нещата, които са ти подарявали другите ти мъже… нали? — той ревнуваше от високопоставените й любовници, които често й носеха скъпи подаръци.

— Да, да — увери го Глициния. Прокара нежно длан по материята, без да го пита откъде беше взел кимоното. Като знаеше как си изкарва прехраната, можеше и сама да се досети. Въпреки това й беше все едно, защото вече бе нейно — обещание за прекрасно бъдеще.

— Сега можеш да ми докажеш благодарността си — каза Светкавица.

В погледа му просветна сласт, докато отместваше настрана остатъка от вечерята им. Разкъса дрехите й. От студа кожата й настръхна, но Светкавица разгърна собствената си дреха и я привлече към топлата си плът. Глициния изстена, обзета от желание да го има. Светкавица бе на нейната възраст, двайсет и четири годишен, а не десетки години по-стар, каквито бяха повечето мъже, които можеха да си позволят услугите на таю. Докато го галеше, Глициния се наслаждаваше на усещането — тъй стегната и силна плът вместо подпухналите или мършавите тела на обичайните й клиенти. При допира на ръцете му, които се плъзгаха по гърдите й, задните й части и между краката й, изпитваше наслада, а не отвращение. Когато я възкачи, усети мъжествеността му твърда и изправена. Нямаше нищо общо с прекалено изисканите и немощни мъже!