Лора Роуланд - Кейсей

Финансовият министър Нита живееше в определената за висши държавни служители част на крепостта Едо, за да са по-близо до двореца на шогуна от Сано. Имението му бе в същия архитектурен стил както всички останали в района, с ограждащи дворове, градини, конюшни и ниска къща, издигната върху каменна основа и покрита с кафяв керемиден покрив. Но площта, върху която бе разположено имението му, бе по-обширна, като съответстваше на по-високия му ранг.

Когато на следващото утро Сано и няколко от детективите му пристигнаха на посещение при Нита, над крепостта синееше ясно небе. Слънцето топеше снега по покривите, но силният студ сковаваше капчуците и ги превръщаше в проблясващи по стрехите ледени висулки. Снежната пелена по пътищата, отъпкана от конски копита, се бе превърнала в мръсна киша. Когато групата стигна до входната врата, въпреки студеното време финансовият министър веднага излезе от къщата си и се изправи срещу Сано и хората му.

— Сосакан сама, как смеете да пращате войници, които да нахлуват в дома ми и да ме будят посред нощ? — и той посочи към подчинените на Сано, които стояха на пост в двора. — Това е непростимо оскърбление.

Нита бе блед и изпит самурай — доколкото Сано знаеше, на възраст към петдесетина години, макар че изглеждаше по-възрастен заради преждевременно посребрелите коси. Също тъй посребрени вежди стърчаха над очите му, които на фона им изглеждаха неестествено тъмни. Гняв бе сковал устните му така, че вместо уста се виждаше тънка ивица. Облечен в кимоно, туника и панталони в сивкави нюанси, той изглеждаше като фигура от едноцветна рисунка. Стоеше на верандата с ръце на кръста и разкрачени нозе, втренчил гневен поглед в Сано.

— Бихте ли ми казали защо сте поставили целия ми дом под домашен арест?

— Извинявам се за безпокойството — Сано се поклони ниско, същото сториха и хората му. — Но се налага да ви разпитам във връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.

— Убийство? На владетеля Мицуйоши? — в резкия тон на Нита прозвуча изненада, която изостри погледа в очите му. — Как е станало и кога?

Сано обясни, като се питаше дали реакцията на финансовия министър бе искрена или престорена. В следващия миг върху лицето на финансовия министър се изписа презрение.

— И вие очевидно ме смятате за заподозрян? Какъв абсурд! Е, предполагам, че държите отчаяно да си намерите виновник, но нямаше защо да се отнасяте с мен и със семейството ми по такъв груб начин.

Но зад привидното негодувание Сано различи страх. Нита очевидно си даваше сметка, че убийството на наследника на шогуна и посещението на Сано във връзка с извършеното престъпление го поставяха в голяма опасност.

— Не съм убил владетеля Мицуйоши — обяви Нита — и единственото, което знам за смъртта му, е онова, което току-що ми казахте.

— Ако положението е такова, можем да приключим този въпрос много бързо — Сано запази почтителния си тон, защото, ако се окажеше, че няма нищо общо с убийството, Нита можеше да се превърне в опасен и силен враг. Министърът можеше да си отмъсти, като наложеше запор върху средствата, с които се финансираха детективския корпус на Сано и водените от него разследвания. Но ако не го беше поставил под наблюдение, Сано щеше да стане уязвим откъм обвинения в снизходителност към заподозрения и да позволи на полицейския началник Хошина да разпита Нита първи. Това бе труден избор и Сано се надяваше, че бе взел правилното решение.

— Напуснете и отведете хората си — заяви Нита. — Аз ще ви уведомя кога ми е удобно да разговарям с вас.

Сано не отстъпи:

— Имам заповед да разследвам убийството по възможно най-бързия начин. С цялото си уважение ви съветвам да ми съдействате, тъй като в противен случай ще ядосате нашия господар.

Очите на финансовия министър засвяткаха като живи въглени, но постепенно гневният им блясък се замени от привидно безразличие. Той каза:

— Влезте вътре.

В приемната на имението пространството около един тумбест мангал бе отделено с преградни стени, които спираха студеното течение, а изрисуваните върху тях, потънали в пищна зеленина горски пейзажи създаваха илюзията за топъл сезон. Там Нита посрещна Сано с ритуално гостоприемство и му поднесе чай с преднамерена вежливост, която изразяваше явната му неприязън по-красноречиво от всякакви безочливи грубости. Двамата седнаха един срещу друг с купичка чай в ръце. Нита бе вперил в Сано презрителен поглед, целящ да го предизвика да говори.