Лора Роуланд - Кейсей

— Свършихте ли, сосакан сама? Свободен ли съм да се върна към работата си?

Сано кимна. Той и хората му се поклониха, приемайки поражението си.

— Негово превъзходителство няма да е доволен, че сте пропилели толкова време да се занимавате с мен, вместо да издирвате убиеца на наследника му — каза Нита с язвително доволство. — Но за да ви покажа, че въпреки всичко не изпитвам лоши чувства към вас, ще ви дам един съвет. Ако търсите вероятния извършител, не е зле да проверите един хокан — изпълнител, търсен за забави, който пее и свири. Името му е Фуджио.

— И защо? — попита Сано.

— Фуджио бе клиент на Глициния още в началото, когато току-що бе станала куртизанка. Любовта му към нея е основна тема на най-популярните му песни. Но когато се издигна и стана таю, тя го изостави заради новите си клиенти самураи. Това разгневи Фуджио и го изпълни с ревност към новите й любовници, между които бе и владетелят Мицуйоши.

Финансовият министър говореше с важен и авторитетен тон, сякаш за да накара Сано да разбере, че Фуджио е имал причини да убие Мицуйоши и Глициния. Но за Сано бе ясно, че Нита търсеше начин да отклони подозренията от себе си, като се опитваше да замеси музиканта хокан.

— Фуджио свиреше на увеселението в „Овария“ продължи Нита. — Възможно е да се е промъкнал в спалнята, да е намушкал Мицуйоши и да е отвлякъл Глициния.

Все пак може би Нита бе убиецът на владетеля Мицуйоши, а сега искаше да унищожи друг мъж, който се бе радвал на ласките на неговата куртизанка.

— Благодаря ви за информацията — каза Сано почтително. Макар че нямаше доверие на Нита, отчаяно се нуждаеше от улики. Възнамеряваше да посети Фуджио, независимо от мотивите на Нита да насочи подозренията към този хокан.

Той яхна коня си и пое по улицата заедно с хората си, но зад гърба му се разнесе тропот на копита и когато се обърна, видя полицейския началник Хошина й отряд войници да спират пред портите на финансовия министър Нита.

За място на миай бе избран театралният район Сарууакачо.

Пременени в най-хубавите си копринени роби и препасали най-добрите си мечове, Хирата и баща му вървяха нагоре по улицата със Сегоши, капитан от охраната на двореца, когото Сано бе ангажирал като свой заместник посредник. Зад тях вървяха двама васали на семейството, майката на Хирата и нейната прислужничка.

Времето бе ясно и свежо и околността искреше от живот. Постройките на театрите бяха окичени с цветни флагове, върху които бяха изписани имената на представяните в момента пиеси. Хора изпълваха чайните или се редяха на опашки за билети, понесли топли завивки, които да ги пазят от студа по време на представленията, продължаващи цял ден. Благоуханен дим се виеше от мангалите на открито, на които търговци печаха кестени. Но Хирата и близките му вървяха потънали в мрачно мълчание. Когато наближиха уреченото място, стомахът му се сви на топка от тревога.

Те отстъпиха встрани, за да направят място на преминаващо сватбено шествие. Паланкин носеше булката, пременена в бяло кимоно. Съпровождаха я роднини, приятели и носачи на фенери.

— Какъв добър знак в деня на миай — отбеляза капитан Сегоши, добросърдечен по-възрастен самурай, който очевидно искаше да разведри своите спътници.

— Според мен, видиш ли сватбено шествие, е на лошо — възрази бащата на Хирата със свадлив тон. Той накуцваше силно в резултат на произшествие, наложило преждевременното му пенсиониране в полицията. — Ще присъствам на тази миай против волята си. Предпочитам да се обърна и да си ида вкъщи, вместо да предприемем стъпка, за която после ще съжаляваме.

— Но всичко вече е уредено — обади се Хирата, разтревожен от отношението на баща си. — Ако сега се върнем, би било ужасна липса на вежливост. А и ти няма да съжаляваш, че си започнал преговори за сватбата ми. Мидори сан е добро и почтено момиче, достоен избор за мен и моето семейство.

Това беше поредната разправия в хода на спора, започнал три месеца по-рано, когато Хирата бе уведомил родителите си, че желае да се ожени за Мидори, и ги бе помолил за разрешението им. Те се противопоставиха на идеята и дадоха съгласието си само за въпросната миай, тъй като официалната молба бе постъпила от страна на Сано, на когото те не можеха да откажат.

Неодобрение помрачи широкото набраздено лице на бащата на Хирата.

— Достойният избор се осъществява единствено между семейства със сходни традиции, а тук случаят не е такъв. Ние сме хатамото — потомствени васали на Токугава. Владетелят Ниу е външен даймио. Родът му не се е вричал във вярност към Токугава преди поражението им в битката при Секигахара 14 14 Решителна битка, преломен момент — по наименованието на мястото, където през 1600 г. Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции и слага край на продължителната война — Б.пр. .