Лора Роуланд - Кейсей

— Тази битка е приключила преди близо сто години — отбеляза Хирата. — Оттогава членовете на рода Ниу са верни поданици на династията Токугава също като нас. Не можем ли да забравим миналото?

— Традицията е нещо твърде важно, за да бъде забравена — в гласа на баща му прозвуча остър упрек. — Това е основата на нашето общество. И едва ли родът Ниу желае този съюз повече от мен. Ако се ожениш за това момиче, никога няма да бъдеш приет от роднините й, както и тя от нашите.

Хирата погледна назад към майка си. Дребничка, но въпреки това солидна, облечена скромно в сиво, тя му отправи усмивка, която говореше, че му съчувства, но че е съгласна със съпруга си. Капитан Сегоши изглеждаше притеснен, че е принуден да присъства на семеен спор.

— Защо да не си вземеш жена от някое от подходящите семейства, които ти предложиха дъщерите си? — попита баща му.

Когато Хирата се издигна от поста дошин и стана главен васал на сосакан сама, положението му на брачния пазар се подобри значително. Родителите му взеха да проявяват стремежи за по-добра партия за женитба, на каквато не можеха да се надяват преди повишението му. След като Хирата си спечели място във вътрешния кръг на шогуна, той и родителите му бяха засипани с предложения от високопоставени кланове. Ходиха на много миай, но Хирата отхвърли всички хубави млади дами, които му бяха представени.

— Ниу Мидори е момичето, за което искам да се оженя — заяви той. — Обичам я. И тя ме обича.

Баща му изсумтя презрително.

— Любовта няма значение, когато си избираш съпруга. Истински важни са положението в обществото и дългът към семейството. Ако се ожениш за момиче, което ти подхожда, тогава двамата ще се научите да се обичате след сватбата, както направихме ние с майка ти — той се спря насред улицата. — Не мога да одобря тази партия, макар че сосакан сама е на друго мнение. Трябва да се ожениш за момиче, което ще ти избера аз, защото ти сам не си способен да направиш разумен избор.

Майката на Хирата сведе глава, мълчаливо съгласявайки се с думите на съпруга си. В отчаянието си Хирата прибягна до единствения аргумент, който би могъл да подкрепи каузата му.

— Уважавам мнението ти, татко — каза той, — но трябва да ти припомня, че бракът ми с Ниу Мидори би разрешил за нас един голям проблем.

Този проблем бе постоянната липса на пари, характерна за семейството им. Хирата имаше възрастни и болни баба и дядо, две овдовели сестри с малки деца и куп мизерстващи роднини, както и дългогодишни васали и слуги, за чиято прехрана трябваше да се грижи. За нещастие баща му печелеше малко, преподавайки бойни изкуства на служители на реда. Хирата помагаше на семейството си колкото можеше, но дори неговата щедра заплата не стигаше за всички нужди. Налагаше се да сключи финансово изгоден брак и се надяваше, че тази необходимост щеше да убеди родителите му да дадат разрешението си за брака му с Мидори.

Макар че след битката при Секигахара родът Ниу бе поробен и лишен от наследственото му феодално владение, той оставаше един от най-могъщите кланове. Първият шогун от династията Токугава бе осъзнал, че ако не омиротвореше победените си врагове, след време те можеха да въстанат. Той бе отпуснал на Ниу феодално владение в Сацума, както и правото да управляват цялата провинция. Владетелят Ниу Масамуне, настоящ даймио, притежаваше огромно богатство и който вземеше дъщеря му за жена, щеше да спечели скъпа зестра.

Съзнавайки, че се нуждае от партията за женитба, която отказваше да приеме, бащата на Хирата го изгледа гневно.

— Това е единствената причина, поради която изобщо приемам да обмисля възможността за брак между теб и това момиче — каза той и пое отново нататък по улицата, накуцвайки тромаво.

— Ето че пристигнахме — каза капитан Сегоши ведро, сякаш твърдо решен да преведе семейството през миай. — Театър „Моритаза“ — това бе голяма постройка, над чийто вход бяха изрисувани сцени от представяните пиеси. Отпред стояха отряд войници с прикрепени на гърбовете им знамена с герб, изобразяващ морско конче. — Вижте, владетелят Ниу е пристигнал. Той и дъщеря му сигурно вече са вътре и ни очакват.

— Каква показност — измърмори бащата на Хирата. — Типично за такива като него.

Хирата отправи към него поглед, с който го умоляваше да изостави предразсъдъците. Капитан Сегоши купи билети и групата влезе в „Моритаза“.

Вътрешността — изложено на течение и подобно на пещера помещение — кънтеше от бурни възгласи. Една от пиесите бе свършила току-що и на сцената самотен музикант дрънкаше на шамисен. Редиците от ложи бяха изпълнени с хора, които очакваха следващото представление. Други зрители се бяха настанили на пода, разделен на сектори с издигнати между тях прегради. Хирата огледа бързо публиката и забеляза Мидори в едно отделение близо до сцената. Светлината, струяща през прозорците покрай втория балкон, падаше върху аленото й кимоно. Щом срещнаха погледите си, сърцето му затрептя. Мидори се усмихна, но после бързо се извърна. Миай трябваше да изглежда като случайна среща, тъй че, ако завършеше с неуспех, и двете семейства да можеха да си дадат вид, че изобщо не се е състояла, и така да запазят репутацията си.