Лора Роуланд - Кейсей

— Това, че сосакан сама ви натоварва с такива отговорности на вашата възраст, говори похвално за характера ви — каза владетелят Ниу. Лявото му око се втренчи изпитателно в Хирата. Дясното блуждаеше.

— Чувам, че в момента разследвате убийството на владетеля Мицуйоши. Какво сте открили досега?

Изчервен, Хирата разправи за разследването, спомена заподозрените, липсващата куртизанка и дневника й.

— Сръчен и инициативен — каза владетелят Ниу весело. — Точно това очаквах да открия у вас.

Родителите на Хирата засияха от гордост. Капитан Сегоши се усмихна. Мидори и Хирата си размениха бързи, въодушевени погледи.

— Аз пък научих, че дъщеря ви е любима придворна дама на майката на негово превъзходителство — каза на владетеля Ниу бащата на Хирата, след което се обърна към Мидори: — Можете ли да свирите?

Мидори се напрегна, осъзнавайки, че той иска да разбере дали тя притежава уменията, изисквани от една дама, и че това е изпит, който тя задължително трябва да издържи.

— Да — отвърна тя несигурно. — Свиря на шамисен от дете.

— Владеете ли краснопис, икебана и чаена церемония?

— Доколкото позволяват скромните ми възможности — Мидори взе да си гризе един нокът, но щом видя как баба й се намръщи, си дръпна ръката и се опита да изглежда скромна и женствена — идеалната снаха.

Бащата на Хирата кимна и тя видя, че му бе направила отлично впечатление. Заля я шеметен възторг. И тогава владетелят Ниу каза:

— Да, дъщеря ми е дар. И вие ще ми я откраднете точно както династията Токугава откраднаха земите на предците ми след битката при Секигахара.

Той изрече тези думи с внезапна злоба, която напълно разруши и бездруго крехката хармония помежду им. Мидори видя как върху лицето на Хирата и на неговите хора се изписа безпокойство, а баба й и Окита застинаха смаяни. Сърцето й се сви — случи се точно това, от което се бе страхувала най-много.

Владетелят Ниу, умен и вещ предводител на своите поданици, имаше една особеност — безразсъдна обсебеност от несправедливостите, сторени на целия му род. Сега Мидори си даде сметка, че комплиментите, които бе направил на семейството на Хирата, бяха завоалиран израз на враждебността му към тях и че от самото начало баща й е имал намерението да се противопостави на този брак.

— Би трябвало да сте доволни, че вашите предци са помогнали на Токугава да стъпче моя клан в прахта — заяви горчиво владетелят Ниу на Хирата и баща му.

— Би трябвало да сте доволни, че всяка година бакуфу измъква от мен милиони кобан във вид на данъци. Но не… вие, алчни простаци, искате моята плът и кръв!

Доколкото Мидори си спомняше, роднините й съзнателно отбягваха да споменават Токугава или битката при Секигахара пред владетеля Ниу от страх да не предизвикат необуздания му гняв. Но те не можеха да го спрат да мисли по тези въпроси в неподходящи моменти и да се вбесява от тази несправедливост. И макар че ограничаваха времето, което владетелят Ниу прекарваше в общество, за да не ги поставя в неудобно положение с поведението си или да създава проблеми, невинаги успяваха да го възпрат. Веднъж, след като пратениците на Токугава бяха взели огромен данък, владетелят Ниу се бе метнал на коня си, в шеметен галоп бе влетял в близкото селце и с бесни викове бе посякъл няколко невинни. До този момент родът успяваше да усмирява и да прикрива тежките му изблици на гняв, в резултат на което нито бакуфу, нито обществеността знаеха за тях… до този момент. Какво нещастие, че болезнената му обсебеност провали миай!

— Господарю — обади се предпазливо Окита, — може би сега не е подходящият момент да се разисква миналото.

Без да обръща внимание на своя васал, владетелят Ниу се обърна към Хирата и придружаващите го:

— За мен е ясно, че вие заговорничите с Токугава да ми заграбите провинцията, да ми откраднете парите и да разсипете рода ми!

Хирата и баща му бяха изумени. Мидори се сви от страх, а баба й скръбно поклати глава. Бащата на Хирата не премълча:

— При цялото ми уважение, почитаеми владетелю Ниу, това е нелепо. Дойдохме с мир, за да обсъдим възможността да сродим двете фамилии чрез сватбата на вашата дъщеря и моя син.

Мидори изпитваше неистово желание да обясни поведението на даймио и да помоли за извинение Хирата и семейството му, но бе твърде уплашена да направи каквото и да е. Само гледаше безпомощно как баща й застина за миг.

— Никога няма да позволя моя дъщеря да се омъжи за издънка на негодник като теб! — изкрещя той на бащата на Хирата. Хората в съседните отделения замлъкнаха и се втренчиха във владетеля Ниу. Изпитото му лице потръпваше, очите му блестяха с омраза. — Ти си един мръсен крадец, подъл предател и гнусен убиец!