Лора Роуланд - Кейсей

У Фуджио имаше нещо неустоимо и Сано не можеше да се ядоса на откровените му опити да се измъкне с чар от неприятностите.

— В такъв случай — продължи той — ми кажи какви ти бяха отношенията с владетеля Мицуйоши.

— Той ми беше покровител. Аз свирех и пеех тук за него и приятелите му — хоканът живееше от парите на покровителите си и разчиташе на тях да го препоръчат на нови клиенти. — Както виждате, за мен владетелят Мицуйоши бе по-полезен като жив, отколкото като мъртъв — Фуджио разпери ръце с усмивка. — Затова не само не бих, но и не съм го убил.

Чевръстите и изразителни ръце на Фуджио изобразиха невинност и Сано си спомни приказките за това, как преди време е бил актьор от театър „Кабуки“.

— Но си мразел владетеля Мицуйоши, защото ти е бил съперник в чувствата ти към Глициния — възрази Сано.

— Това беше истина преди много време, когато бях лудо влюбен в нея. Тя ме караше да ревнувам, като флиртуваше със самураи пред очите ми. Само че някой ви разказва много стари истории — снизхождение обагри усмивката му. — Приключих тази връзка миналата година, когато се ожених за дъщерята на собственика на „Великия Миура“. Сега вече изобщо не се интересувам от Глициния.

Той се облегна небрежно на стената.

— А аз се надявах да ми кажеш къде е тя — каза Сано.

— Съжалявам. Нямам представа.

— В такъв случай не възразяваш да претърсим дома ти?

Фуджио рязко вдигна вежди:

— Ни най-малко.

Когато го запита къде се намира къщата му, хокан с готовност отговори, че живее в Имадо — близко селце. Но Сано определено имаше чувството, че Фуджио крие нещо, дори и това да не бе изчезналата куртизанка.

— Къде беше и какво правеше в нощта, когато бе убит владетелят Мицуйоши?

— Свирих на едно увеселение. Но вие вече сте установили, че съм бил в същата къща, където е умрял, нали? Затова дойдохте за мен. Нищо на това място не остава скрито дълго време — Фуджио потъна в мрачно примирение, но след миг лицето му се разведри и той добави, вдигайки пръст: — Но аз забавлявах гостите от сервирането на вечерята в часа на кучето 16 16 От 19 до 21 часа — Б.пр. до след полунощ, когато научихме, че владетелят Мицуйоши е мъртъв.

— Напускал ли си помещението през това време?

— Не, господарю.

Макар че изпълненията му сред толкова хора представляваха добро алиби, Сано отново усети, че Фуджио нещо шикалкави.

— Сигурен ли си, че изобщо не си излизал в почивка?

В очите на хокан се появи особен поглед, сякаш току-що бе проумял нещо, което го разстрои и едновременно с това му достави удоволствие. Той каза:

— Ходих до тоалетната в уличката отзад. Но не е необходимо да разчитате само на моята дума. Видя ме финансовият министър Нита. Той стоеше на алеята при задния вход на „Овария“.

Сано трепна изненадан. Преди да успее да отговори, Фуджио продължи:

— Нита ви е насочил към мен, нали? Разказал ви е някогашни клюки, за да ме забърка в неприятности. Аха, така си и мислех. Но се обзалагам, че не ви е споменал, дето ме е видял на уличката, защото щеше да му се наложи да признае, че и той е бил там. Сигурно току-що е бил намушкал владетеля Мицуйоши, когато го видях — ухили се тържествуващо Фуджио.

Но може би самият Фуджио бе убиецът и търсеше начин да обвини в престъплението Нита точно както и Нита се опитваше да набеди него, помисли си Сано.

— Защо му е на финансовия министър да убива наследника на шогуна и да се опитва да натопи теб? — попита Сано. — Защото е влюбен в Глициния и ревнува от теб и владетеля Мицуйоши ли?

С кратко махване хокан отхвърли подобна идея.

— О, Нита обича да използва по особен начин своите куртизанки, но това няма нищо общо е любовта. Става въпрос за пари — и Фуджио разтърси кожената кесия, която носеше на кръста си. — Как смятате, че Нита покрива огромните си разходи в Йошивара? В последната нощ, която прекарах с Глициния, тя ми каза, че Нита краде от хазната.

— А тя откъде е разбрала? — Сано бе слисан от това обвинение в злоупотреба, което представляваше държавна измяна.

Фуджио сви рамене:

— Не ми каза. Но смятам, че е изнудвала Нита, и той я е убил, за да й затвори устата.

Изнудването бе нов мотив за убийството и Сано си даваше сметка, че трябва да го провери, макар и да допускаше възможността Фуджио да си е измислил цялата история. Изпитваше ужас от това отново да се изправи срещу Нита, както и от катаклизмите в бакуфу, които щеше да предизвика едно разследване на хазната. При все това подобно развитие предлагаше възможно обяснение за липсващия дневник.