Лора Роуланд - Кейсей

— Какво се е случило? — Рейко прегърна приятелката си.

— О, Рейко сан, беше ужасно! — хлипайки, Мидори разказа за своята миай и Рейко възкликна ужасена, когато разбра как владетелят Ниу бе обидил бащата на Хирата и как двамата мъже се бяха сбили. — Сега те са врагове — изстена Мидори. — Никога няма да ми позволят да се омъжа за Хирата сан!

Макар и да се опасяваше, че това е истина, Рейко каза:

— Не се отчайвай. Ще помоля съпруга си да поговори с двете семейства и да съдейства за одобряването им.

— О, благодаря ти! — Мидори се усмихна, изтри нос в ръкава си и прегърна Рейко. После сълзите й рукнаха отново. — Прекарах следобеда в имението на баща си. Той продължи да беснее и да крещи как семейството на Хирата сан се опитвало да го унищожи и той трябвало да се сражава с тях. После се заключи в стаята си. Нямах възможност да го помоля да предложи някакво обезщетение на бащата на Хирата или да обмисли повторно възможността за брак — поредно ридание задави Мидори. — А и не съм виждала Хирата сан, откакто излезе от театъра. Никой тук не знае къде е. Защо не идва при мен? Страх ме е, че вече не ме обича!

— Разбира се, че те обича — успокои я Рейко. — Хирата сан ти е верен. Той ще разбере, че поведението на баща ти не е по твоя вина. Сигурно е зает. Сега се усмихни — не искаш да дойде и да те завари такава, нали?

Мидори прехапа треперещите си устни и пое дълбоко въздух с видимо усилие да се овладее.

— Моля те, прости ми! Едва си се прибрала у дома, а аз те занимавам с проблемите си. А ти излезе, за да разследваш убийството на владетеля Мицуйоши, нали?

Рейко кимна, усещайки отчаянието в собственото си сърце.

— И си открила много улики? — попита Мидори с ласкателна увереност в уменията на Рейко.

— Де да беше така — въздъхна Рейко. — Цял ден прекарах в посещения на мои лели, братовчедки и приятелки, в разговори с прислуга и продавачи. Всички толкова се страхуват да не кажат нещо лошо за убития наследник на шогуна, че никой не иска и да го спомене. А колкото до Глициния, носят се какви ли не слухове за това, какви дрехи носела и какви пищни увеселения правела. Всички имаха свое обяснение, как е напуснала Йошивара — била се превърнала в птичка и отлетяла, била изпила някакъв вълшебен еликсир, който я смалил, и така се измъкнала незабелязано през портите. Но никой няма представа, къде може да е отишла.

— Ох, Рейко сан, това хич не е хубаво — въздъхна Мидори.

Рейко се ужасяваше как ще признае поражението си пред Сано. Измръзнала, изтощена и гладна, не можеше да понесе мисълта за това, какво всъщност означаваше този провал.

— Хайде да влизаме вътре, там поне е топло — каза тя. — Ти яла ли си? Можем да хапнем заедно, докато чакаш Хирата сан.

Мидори изглеждаше изкушена, но после поклати глава със съжаление.

— По-добре да тръгвам. Господарката Кейшо ще ме търси.

Двете се разделиха и Рейко влезе в къщата. Масахиро се появи в коридора и се заклатушка към нея с тържествуващи викове:

— Мама, мама! Ела виж какво прави! — сграбчи я за ръката и я задърпа.

Охана — една от гледачките му, се втурна след него.

— Младият господар днес работи много усърдно — каза тя.

Беше деветнайсетгодишна, хубавка, с интелигентен блясък в очите и закачлива усмивка, подобна на обърнат триъгълник. Макар че носеше обичайното индигово кимоно на слугиня, винаги добавяше по нещо лично, което й придаваше елегантност. Днес бе хартиена пеперуда, втъкната в събраните й на кок коси.

— Хайде да отидем и да видим какво си направил, Масахиро чан — каза Рейко.

Тримата се отправиха към детската стая. На пода тя видя цветни кубчета, които бяха подредени във формата на къща.

— Прекрасно! — възкликна Рейко. Удоволствието, което й доставяше синът й, облекчи разочарованието от изминалия ден.

— Сега младият господар е владетел на свой собствен замък — каза ласкаво Охана.

Масахиро се засмя и заподскача нагоре-надолу. Рейко го гледаше и му се радваше. Щеше й се и тя да имаше такова основание да се похвали. Толкова се страхуваше, че ще разочарова Сано и ще докаже, че не е достойна за доверието му.

— Извинете, госпожо — каза икономката, влизайки в детската стая, — но имате посетители.

— Кои? — Рейко бе изненадана, тъй като не очакваше никого.

— Госпожа Янагисава и дъщеря й Кикуко.

— О, небеса!

Не бе предполагала, че съпругата на дворцовия управител тъй бързо ще реши да я посети. Скочи притеснена, тъй като никога не бе посрещала толкова важни гости. За миг приглади косите и дрехите си и бързешком се отправи към гостната, където завари госпожа Янагисава и Кикуко, коленичили една до друга.