Лора Роуланд - Кейсей

Тези заведения предлагаха добри условия на клиентите да си избират куртизанки, да си уреждат срещи и да уговарят крайната цена за услугите.

— Фукида сан, потърси свидетели, които са видели Нита в нощта на убийството — нареди Сано. — Трябва да проучим всяка негова стъпка. А аз ще се заема с Фуджио — ако подозренията към Нита отпаднат, той се надяваше истинският виновник да се окаже хокан.

Детективите се поклониха и тръгнаха да изпълняват задачите си. Сано остави войниците отвън и влезе в къщата на удоволствията. Един застанал на портата страж го поздрави.

— Добре дошъл, господарю — посрещна го пазачът.

— Имате ли среща с някоя от нашите дами?

Сано се представи и каза:

— Търся Фуджио.

— Той ще свири в банкетната зала.

Сано пое нататък по коридора към помещението, от което се чуваха гласове и смях. В банкетната зала компания самураи и куртизанки се бяха разположили удобно и си бъбреха. Камуро им сервира печени сардели, солена папрат, яйца от пъдпъдък, варени на пара миди и саке за мъжете. Точно когато Сано се появи на прага, иззад завесата в отсрещния край на помещението се появи още един мъж. В едната си ръка носеше шамисен, а в другата — голямо сгъваемо ветрило. С ритуален жест той затвори ветрилото с рязък звук и всички глави се обърнаха към него.

— Благодаря сърдечно за вашата снизходителност — каза Фуджио.

Групата го посрещна с възторжени викове. Фуджио коленичи, настани шамисена и изсвири няколко тона. Сано го огледа внимателно. Фуджио беше около трийсет и пет годишен, висок и слаб, с особена, вулгарна красота. Имаше дръзки искрящи очи, някак пакостливо изражение и лъскави коси, прибрани в кок на тила му. Носеше традиционното за хокан черно сако върху бежово кимоно.

— С вашето любезно разрешение ще ви изпълня новата си песен: „Тайнственият прилив“ — обяви той.

Зрителите с охота седнаха, готови да слушат. Фуджио засвири весела мелодия и запя с галещ треперлив глас. Песента бе лековата, изпълнена с похотливи послания, така че след края й самураите се разсмяха гръмогласно, а компаньонките им се закикотиха! Сано се усмихна. Похотливите песни бяха специалитет на Фуджио и той ги изпълняваше с лукав хумор. Хокан се поклони и гръмнаха разпалени аплодисменти. После забеляза Сано. От изражението му стана ясно, че го е разпознал, и усмивката му мигом изчезна, изтрита от откровен страх.

— Моля да ме извините.

Остави шамисена си и насред протестите на самураите хукна през закрития със завеса изход. Сано забърза след Фуджио, но същото сториха и куртизанките, които се скупчиха на изхода и закрещяха:

— Върни се!

Докато Сано се промъкна покрай тях и излезе в коридора, Фуджио бе изчезнал през една врата. Сано се втурна навън и се озова на потънала в мрак алея, която минаваше покрай източната стена на Йошивара. Зърна хокана, който тичаше покрай вонящите навеси на тоалетните към края на квартала. Сано хукна след него, като се хлъзгаше по влажните камъни на настилката.

В далечината забеляза няколко жени, скупчени на едно място. Приближи и видя, че бяха заобиколили Фуджио и крещяха:

— Ела с мен, господарю, и аз ще те направя щастлив!

Тази част на Йошивара бе известна под наименованието „Ничоме“ — „Злия поток“. Името произлизаше от една легенда за воин, който бил нападнат от великан човекоядец. Тук куртизанки от низшата класа в отчаяни усилия да привлекат клиенти заговаряха и спираха мъжете, дърпаха ги в мизерни бордеи и ги обслужваха в общи помещения наред с други двойки. Сега те се бяха вкопчили във Фуджио, който крещеше:

— Пуснете ме!

Сано успя да се добере до хокан, сграбчи го за реверите на сакото, дръпна го встрани от жените и го притисна до една стена. Куртизанките се разпръснаха уплашени. Фуджио вдигна ръце, предавайки се.

— Няма защо да ме наранявате, сосакан сама — каза с ослепителната си усмивка, която омайваше толкова негови почитателки. — Каквато работа имате с мен, можем да я уредим без бой.

Сано го пусна, но застана плътно до него, готов да го сграбчи, ако се опиташе да избяга отново.

— Защо хукна, когато ме видя?

— Уплаших се — призна Фуджио смирено.

— Уплаши се, че си издирван за убийството на владетеля Мицуйоши?

— Ами… да — Фуджио се засмя, шегувайки се със своето затруднено положение, макар че Сано усети колко му се искаше да бе успял да избяга. — Ако търсите убиеца, хванали сте не когото трябва — върху изразителното му лице се изписаха смирение и искреност. — Но ще се радвам да помогна с каквото мога.