Лора Роуланд - Кейсей

— Един просяк, мой познат, ги намерил на сутринта след убийството — обясни Горобей, — докато ровел за храна в кофите за боклук зад „Овария“.

Хирата зачете началото на страница най-отгоре.

Животът в Йошивара може да бъде такава скука. Макар че съм Глициния, любимката на квартала, ден след ден виждам едни и същи хора и върша едни и същи неща. Но снощи се случи нещо интересно.

Тръпка на вълнение прониза Хирата. Това бе лист от липсващия дневник на Глициния.

Животът в Йошивара може да бъде такава скука. Макар че съм Глициния, любимката на квартала, ден след ден виждам едни и същи хора и върша едни и същи неща. Но снощи се случи нещо интересно.

Бях на едно увеселение, играех карти с гостите, чувствах се уморена и исках просто да си легна, когато почувствах, че някой ме наблюдава. Вдигнах поглед и видях, че на прага стои някакъв мъж. Беше толкова красив, че сърцето ми заблъска в гърдите. Вперих поглед в него. Той ми отвърна с лека усмивка. Извърнах се, защото се засрамих, че непознатият бе видял какво изпитвам. Но аз разбирам кога един мъж ме желае, и бях сигурна, че този е един от тях. И макар че продължих да играя, чаках той да се приближи.

— Кой е онзи мъж при вратата? — прошепнах към една от другите куртизанки. — Какъв мъж? — попита тя.

Когато отново вдигнах поглед, той беше изчезнал.

От онази нощ насам го виждам често. Преди три дни стоеше на един балкон и ме наблюдаваше как се отправям към агея. Преди два дни се появи на друго увеселение, където забавлявах гостите. Вчера, докато се обличах в стаята си, погледнах през прозореца и го видях да крачи по улицата пред къщата. Но всеки път щом го видех, той изчезваше! Изобщо не ме е заговарял. Изглежда, никой не го познава, макар че съм питала кого ли не. Какво означава това странно поведение от негова страна? Страхувам се от него, но не по-малко силно е желанието ми да разбера кой е, и да го опозная. Аз, която съм срещала толкова много мъже и никога не съм се вълнувала за когото и да е от тях!

Днес с моята ярите бях на пазара и точно купувах разни неща, когато усетих, че той е някъде наблизо. Вместо да се озърна, за да го открия, се обърнах и бързо се отдалечих между сергиите. Чух го, че ни и следва, но не се обърнах. Спрях едва когато стигнах уличката при задната стена. Обърнах се. И той стоеше там, тъй красив и силен, с такава тайнствена усмивка.

— Кой сте вие? — попитах, уплашена и останала без дъх. — Защо правите това?

— Аз съм Пастирът — отвърна той със странен акцент. — А ти си Тъкачката. Днес най-накрая двамата се срещаме при Небесната река.

Той намекваше за легендата, в която се разказва за две съзвездия, които се влюбват едно в друго. Те се пресичат веднъж годишно през есента. Е, чувала съм много поетични слова от мъже, включително тази легенда. Обикновено просто се смея вътрешно, защото всички те звучат тъй глупаво. Но в този имаше нещо, от което краката ми омекваха, а сърцето ми забиваше лудо. Стояхме там, вперили погледи един в друг. После чух ярите да ме вика.

— Трябва да тръгвам — рекох.

Той кимна, поклони се и се отдалечи. Но аз вече бях влюбена.

Той е от Хокайдо, идва от далечния север и затова говорът му е тъй особен. Няма да напиша името му, защото някой може да прочете тези страници, а аз предпочитам да запазя тайната единствено за себе си, доколкото е възможно. Не желая всякакви клюкари в Йошивара да дрънкат за нас. От онзи ден при стената двамата се срещаме често, винаги тайно, защото той няма пари, за да плати за мен в агея. Аз се измъквам тайно от увеселения и отивам на същата уличка. Той ме чака там. Понякога, щом клиентите ми заспят, слизам безшумно долу и го пускам през задната врата. Правим любов зад преградата в моята стая, като внимаваме да сме тихи, за да не събудим клиента ми.

Вчера, след като свърших, двамата лежахме заедно на лунната светлина и той прошепна:

— Когато в Хокайдо настъпи зима, снегът се трупа на огромни преспи, които почти скриват къщите.

Той прокара ръка по бедрото ми.

— Тялото ти е бяло, чисто и красиво като тези снежни преспи. Ще ми се да можех да ти ги покажа. Какво ще кажеш да видиш Хокайдо?

Сърцето ми се изпълни с радост, защото знаех, че ме кани да замина с него.

— В Хокайдо ще бъдеш моя съпруга — каза той. — Никога повече няма да се върнеш в това място на срам и страдание.

— Но ти не можеш да си позволиш да откупиш свободата ми — рекох аз. — А от Йошивара не може да се избяга.