Лора Роуланд - Кейсей

Имението на дворцовия управител Янагисава бе изолирано в отделен двор на замъка Едо горе на хълма и близо до двореца. Тази крепост в крепостта бе оградена от висок каменен зид, върху който стърчаха шипове, за да се обезсърчават нарушителите. Внушителната постройка представляваше лабиринт от свързани помежду си крила с бараки за войниците около жилищата на главните васали. В средата бяха личните покои на дворцовия управител.

Полицейският началник Хошина стоеше на прага на спалнята. Вратата очертаваше в рамка вътрешността на помещението, както и Янагисава, който се бе излегнал върху възглавници, а светлината на фенерите служеше за фон на елегантния му профил. В коприненото си кимоно, панталони и туника, подредени в неподвижни блестящи дипли, той изглеждаше като съвършена художествена композиция. Потънал в размисъл, Янагисава сякаш не бе усетил пристигането на Хошина. Но Хошина бе сигурен че дворцовият управител бе чул предупредителния сигнал, издаден от пътеката на славея — под със специална настилка, от която се носеше високо цвърчене, предизвикано от тежестта на приближаващи стъпки. Освен това Янагисава знаеше отлично чия поява бе оповестила системата за защита, тъй като Хошина бе единственият човек, който бе приеман с охота в тази спалня.

Но от убийството на владетеля Мицуйоши отношенията им бяха обтегнати и Хошина се поколеба, като се питаше дали бе уместно да прекъсва размишленията на своя господар.

В този миг Янагисава поднесе към устните си сребърна лула, издиша дима и се обърна към Хошина. Щом погледите им се срещнаха, Хошина усети как сърцето му заби учестено, а сетивата му се изостриха както всеки път, когато се намираше в присъствието на Янагисава, дори и след двете години, прекарани заедно. Но покоят, който дворцовият управител излъчваше, бе някак отвлечен; той просто направи знак на Хошина да влезе.

— Търсих ви по-рано — Хошина коленичи до Янагисава.

— Имах работа.

Фактът, че не му каза нищо повече, го обезпокои. Макар и да приемаше, че за разлика от самия него дворцовият управител не му дължеше никакви обяснения, Хошина често чувстваше, че трудно понася това положение на подчиненост. Страстната му любов към Янагисава само уязвяваше още повече гордостта му и усилваше болката, която му причиняваше студеният поздрав на дворцовия управител. Въпреки това, нетърпелив да угоди на своя господар, продължи:

— Прекарах деня в разследване на убийството и попаднах на някои интересни факти. Финансовият министър Нита спомена като евентуален извършител хокана Фуджио. За нещастие Сано се добра до него преди мен. Но онова, което сосакан сама не знае, е, че един от моите шпиони — една прислужничка в „Овария“ — е видяла Фуджио на стълбите точно преди да сигнализират за убийството. Тя е запазила информацията само за мен.

Дворцовият управител кимна, сякаш това не го вълнуваше, а изражението му бе непроницаемо. Във връзката им Янагисава бе щедър и с готовност делеше парите, властта и леглото си с него; но от време на време ставаше мълчалив и затворен. Хошина никога не знаеше кога го обземаше подобно настроение или каква бе причината за него. Подозираше, че любовникът му бе възприел това поведение, за да го държи на разстояние, защото мъж като Янагисава — тъй властен и в същото време тъй несигурен — не допускаше никого твърде близо до себе си.

— Сано не разполага и с фактите за финансовия министър Нита и придружителката на Глициния, които са установили други мои агенти — Хошина усети, че започва да говори по-високо, сякаш за да преодолее разстоянието между себе си и Янагисава. — Когато е напуснал Йошивара в нощта на убийството, Нита не си е отишъл направо вкъщи. Яздил е известно време заедно с антуража си, след което се е върнал сам в квартала на удоволствията и е подкупил стражите, за да го пуснат отново. Хирата ги е разпитвал, но те не са му го казали, защото той ги е питал дали са пуснали Нита да излезе, а и аз им плащам. Напълно възможно е Нита да се е промъкнал незабелязано в „Овария“ и да е намушкал владетеля Мицуйоши.

Без да каже каквото и да било, Янагисава гледаше втренчено в празното пространство и пушеше лулата си. Хошина се запита дали това настроение означаваше, че връзката им вече изпълва дворцовия управител с досада. Нима му предстоеше да се превърне в един от многобройните отхвърлени любовници на Янагисава? Усети, че го връхлита отчаяние, тъй като кариерата му, както и щастието му изцяло зависеха от Янагисава.