Лора Роуланд - Кейсей

— Да! Да! — извика.

Светкавица се изправи. Мокрото му туловище се повдигаше с всяко вдишване. Той се ухили, доволен от жестоката си победа.

— Следващия път няма да ти простя толкова лесно — отбеляза, като събра дрехите си и гордо излезе от помещението.

Глициния остана да лежи на пода. Трепереше неудържимо, цялото тяло я болеше. Как й се искаше никога да не бе срещала Светкавица! Най-сериозната от всички грешки, които бе допускала, беше, че си бе въобразила, че може да се справи с него. От затворените й очи се затъркаляха сълзи. Последната част от плана й изискваше пълното съдействие на Светкавица, но тя вече се съмняваше в способността си да го манипулира. Тогава как щеше да действа?

Даваше си сметка, че въпреки страстта си към Светкавица двамата не можеха да живеят заедно. Трябваше да избяга от него, преди да се скарат отново и той да изпълни заканата си.

— Извинете, сосакан сама, но имате посетители.

Сано вдигна поглед от книжата върху бюрото си и се взря в застаналия на прага прислужник, прекъснал сутрешното заседание на детективите, в което се разпределяха задачите за деня.

— Кои са? — попита изненадан, тъй като рядко се случваше да има гости толкова рано.

— Съветът на старейшините.

— Съветът на старейшините! — той се изправи изумен. Освободи хората си и се отправи към приемната. Там завари трима от петимата обществени служители седнали един до друг пред нишата. Бледата утринна светлина и студеният въздух се процеждаха през прозорците; мангалите с дървени въглища излъчваха вълни от топлина, които се разпространяваха на височина половин човешки бой. Сано коленичи и се поклони.

— Добре дошли — рече той. — За мен е чест.

Старейшините нямаха обичай да го посещават в дома му. Когато искаха да го видят, го викаха да се яви в залата им за съвещания в двореца. Явно днешното им посещение бе тайно, което се потвърждаваше и от отсъствието на главния старейшина Макино.

— Надявам се, че не ви притесняваме — обади се мъжът в средата. Това бе Огами Каору, който отговаряше за връзките на режима с даймио. Беше с побелели коси и тъжно лице с младежки черти.

— Ни най-малко — отвърна Сано.

— Колко любезно от ваша страна, че ни приемате веднага — рече старейшината отдясно на Огами. Нисък и дебел, с увиснала гуша, Уемори Йоичи бе главният военен съветник на шогуна.

— За мен е чест — отвърна Сано, като се питаше каква ли бе причината за посещението им, най-вече озадачен от присъствието на третия — Като Кинхиде, специалист по държавни финанси. Огами навремето бе съюзник на Сано, Уемори никога не се бе изправял открито срещу него, но несъмнено идваше като враг. Сано се извърна към него, взря се в широкото невъзмутимо лице, върху което очите и устата изглеждаха като прорези в овехтяло парче кожа, и в съзнанието му изникна подозрение.

— Радвам се, че ви заварваме — обади се Като, — макар че сигурно сте доста зает с разследването на убийството.

Сано си даде сметка, че подозренията му са оправдани. Като никога не би го удостоил с присъствието си, освен за да разговаря по най-важния в момента въпрос.

Чаят и сладките бяха поднесени, лулите — запалени и след като размяната на любезности приключи, Огами рече:

— Сосакан сама, носим ви новини.

Изявлението изненада Сано, тъй като обикновено той предоставяше информация на старейшините, а не обратно. Съдействието на Огами бе разбираемо, но не и това на останалите. И защо държаха да разговарят в дома му вместо в двореца?

Огами внимателно изтърси пепелта от лулата върху подноса пред себе си. Отправи поглед към Уемори и той рече:

— Сигурно знаете, че владетелят Мацудайра Дакуемон е бил в Йошивара в нощта на убийството.

Сано кимна, тъй като владетелят Дакуемон бе в списъка на хората, които възнамеряваше да разпита.

— Дакуемон е член на клана Токугава — продължи Уемори. Смукна жадно от лулата си и в следващия миг провисналата му гуша се разтърси от сочна кашлица. — Малко по-възрастен е от Мицуйоши, не се отличава с особена сговорчивост и не се ползва с благоволението на двора — Уемори замълча, сетне добави с многозначителен тон: — Но след като Мицуйоши е мъртъв…

Сано си помисли, че владетелят Дакуемон наистина бе силен претендент за наследник на режима.

— Може би трябва да посветите специално внимание на действията на владетеля Дакуемон през онази нощ — добави Уемори.

Фактът, че му се подхвърляше нов заподозрян, обезпокои и заинтригува Сано. Ставаше дума за член на клана Токугава, който на практика за него бе недосегаем заради изричната забрана на шогуна да се разследват семейството, роднините и враговете на владетеля Мицуйоши.