Лора Роуланд - Кейсей

— Да се издигнеш от полицай, поел на личен кръстоносен поход, до най-уважавания следовател на негово превъзходителство, не е малко постижение — отбеляза Тода. — Заемаш поста си вече четири години, което е цяло чудо, като се имат предвид всички неприятности, които ти се струпаха.

— А нима не е чудо, че въпреки собствените ти неприятности ти също запази поста си? — не се сдържа да отвърне подобаващо Сано.

Тода не бе повярвал на историята на Сано за заговора и по-късно шогунът бе наказал цялото тайно разузнаване, задето не бяха обърнали сериозно внимание на заплахата. Едни агенти бяха понижени, други — изхвърлени, трети — екзекутирани, ала Тода някак си бе оцелял. Сано подозираше, че той е запознат с тайните на множество членове на висшия ешелон на бакуфу и ги е принудил да го защитят.

— И двамата имахме късмет — усмихна се самодоволно Тода.

— Късметът е непостоянно състояние — рече Сано, — но може би ще успеем да съхраним своя, като си сътрудничим.

Изражението на Тода не се промени, но Сано усети мълчаливата му съпротива при намека, че е по-добре да му извърши услугата, за която щеше да го помоли. Агентите на мецуке имаха навика да трупат факти. Обичаха да знаят неща, неизвестни на другите; ревностно охраняваха уникалната си власт и искаха единствено те да притежават заслугата за запазването на Япония под контрола на бакуфу. Понякога обаче този навик се обръщаше срещу тях.

След случая „Черният лотос“ наяве излезе един доста смущаващ факт: оказа се, че от години в мецуке притежават подробен архив с данни за незаконните деяния на сектата и въпреки това не само не бяха успели да й попречат да спечели огромен брой последователи, но и бяха скрили тази информация от министъра на храмовете и гробниците, който се бе опитал да осуети плановете на „Черният лотос“ и бе потърсил мецуке за съдействие. По-нататъшното разследване разкри членове на сектата в собствените им редици. Тода беше оцелял от последвалата чистка, но дори и той не беше недосегаем. Убийството на владетеля Мицуйоши бе твърде деликатен политически въпрос и за Тода отказът да съдейства в разследването на Сано би бил равносилен на самоубийство.

— С какво мога да ти помогна? — примири се с неизбежното Тода.

— Да започнем с финансовия министър Нита.

Агентът се озърна, сетне се изправи и рече:

— Да идем някъде другаде, какво ще кажеш?

Не след дълго двамата крачеха из хиподрума на замъка Едо. През лятото тук можеха да се видят самураи, яхнали коне и препускащи в бясна надпревара, окуражавани от радостните възгласи на дворцовите служители. Ала сега теренът бе само гола ивица земя, пейките пустееха, долавяше се единствено слабата миризма на тор. Тода и Сано се усамотиха на пуста ливада, оградена от борове и каменни стени.

— Вярно ли е, че Нита злоупотребява с парите от държавната хазна? — попита Сано.

Тода изглеждаше така, сякаш бе отгатнал въпроса, но въпреки това се навъси, явно обезпокоен.

— Откъде чу това?

— Изглежда, Нита го е споменал пред куртизанката Глициния, която го е споделила с друг клиент.

— Е, Нита е обект на строго секретно разследване — поясни Тода. — Изненадан съм, че сам се е изобличил, но мъжете понякога са доста нехайни какво говорят пред куртизанките.

— Значи злоупотребите му са факт — заключи Сано.

Тода кимна и отправи поглед към покривите на дворцовите обори. Ято врани кацна по клоните на боровете.

— Установихме несъответствия между данъците, събрани в провинциите, и парите в сметките на държавната хазна. Проведохме разследване и подозрението ни падна върху Нита. До момента се слави с добра репутация, но посещенията в Йошивара са доста скъпа привичка. Поставихме го под тайно наблюдение и го видяхме през нощта да взима злато от съкровищницата. За да прикрие липсващите пари, променя входящите суми в счетоводните книги — агентът стрелна с поглед Сано. — Каква е връзката между злоупотребите на Нита и убийството? Засилват ли подозренията към него?

— Не е изключено — отвърна Сано. — Възможно е да е убил Глициния, защото е съжалил, че й е казал за злоупотребите, и е искал да й попречи да го издаде. Въпреки че не е разполагала с доказателства и е проститутка, обвиненията й биха навредили сериозно на положението му.

— Може Глициния да е казала на владетеля Мицуйоши — предположи Тода. — Като негово достояние тази информация би застрашила Нита още повече, тъй като двамата бяха в лоши отношения. Нита описа подробно колко пари е пропилял владетелят Мицуйоши, и изпрати сведенията на семейството му. Бащата остана шокиран от прахосничеството на сина си и прекрати издръжката му. Мицуйоши обвиняваше Нита за връхлетялата го мизерия. Беше убеден, че Нита е постъпил така, за да му попречи да се среща с Глициния.