Лора Роуланд - Кейсей

— Татко, не искам друга, искам Мидори. Умолявам те да не ме насилваш да сключа брак с друго момиче — напълно отчаян, Хирата падна на колене. — Моля те, размисли отново и ми позволи да се оженя за момичето, което обичам. Моля те, прости на владетеля Ниу и поднови преговорите за брака ни!

— Ако си дошъл с надеждата да промениш решението ми, напразно си загубил времето си — баща му го изгледа гневно. — Забранявам ти да се жениш за дъщерята на владетеля Ниу. Заповядвам ти да си избереш невеста от момичетата, които аз сметна за подходящи.

— Но, татко…

Възрастният мъж махна гневно, за да прекрати възраженията му.

— Желанието ти да се ожениш за момичето на Ниу е егоистично. Показва неуважение към мен и пълна липса на загриженост към семейството ни — той се обърна към съпругата си, която добавяше още билки във ваната: — Остави я така! И престани да се суетиш наоколо! — сетне отново впери поглед в Хирата: — Имаме прекалено много гърла за хранене и твърде малко пространство. Срамота е да очакваш родителите ти и техните родители, сестрите ти и децата им да живеят от трохите на твоето възнаграждение, след като зестрата на момичето на Сагара ще напълни с ориз купите ни в по-голяма и далеч по-удобна къща.

Хирата пламна целият, а душата му се сгърчи от срам при обвинението, че бе поставил личните си желания над благото на семейството.

— Ниу имат много повече пари от Сагара. Ако се оженя за Мидори, никога нищо няма да ви липсва.

Баща му доби сериозно изражение.

— Не можеш да се ожениш за нея, нито семейството ни да се сдобие с част от богатството на клана й, при това не само заради моето несъгласие с този съюз — той се обърна към съпругата си: — Майко, донеси писмото, което пристигна днес от владетеля Ниу.

Тя излезе бързо от стаята и скоро се върна с един свитък, който подаде на Хирата. Той сведе поглед и зачете:

С настоящото известие официално оповестявам, че прекратявам брачните преговори между нашите два клана. Немислимо е да омъжа дъщеря си за сина на такъв мошеник като теб, при това мой заклет враг!

Предупреждавам сина ти да преустанови всякакви срещи с дъщеря ми. Той е твърде недостоен за Мидори и няма да му позволя да я позори. Посмее ли да я ухажва, ще го сполети голямо нещастие. Само да се доближи до нея, ще го посека със собствения си меч и ще забия главата му над портата като предупреждение към други нежелани ухажори.

Докато Хирата изумено се взираше в писмото, баща му възкликна:

— Владетелят Ниу заплаши публично мен, сега заплашва и теб! Трябва да постъпиш, както казва той, и да стоиш далеч от дъщеря му.

Никога вече да не види Мидори! Тази мисъл го ужаси.

— Може да са възникнали някакви недоразумения, които биха могли да се изяснят, ако всички заедно седнем и поговорим…

— Няма да се срещам повече с владетеля Ниу и да се излагам на нови злостни обиди — заяви баща му. И отказвам повече да обсъждам този съюз.

Макар и каменното изражение на баща му да показваше недвусмислено, че всякакви по-нататъшни спорове са излишни, Хирата бе обещал на Мидори, че ще намери начин двамата да се оженят, затова рече отчаяно:

— Ако владетелят Ниу се извини, задето те е обидил, отрече се от заплахите си и ме приветства като свой зет, ще промениш ли решението си относно брака?

Баща му го изгледа тъжно и за момент на лицето му се изписа колебание. Не каза нито дума, но въпреки това Хирата разбра, че той постъпваше така от обич, защото искаше синът му да е щастлив. Изпълни го надежда, която в следващия миг угасна, тъй като баща му поклати глава:

— Ако владетелят Ниу постъпи, както казваш, може и да склоня. Само че можеш да разчиташ по-скоро на чудо, отколкото да очакваш да промени отношението си към бъдеща женитба между вас, защото изглежда изпълнен с омраза към нас. Трябва да се научиш да живееш без това момиче и да приемеш мисълта за друга невеста.

Той извади крака си от легена. След като съпругата му го подсуши с кърпа, продължи:

— Цялата тази история те откъсна от задълженията ти. Не бива разследването на сосакан сама да страда заради личните ти грижи. Най-добре се връщай на работа.

— Да, татко — унило се съгласи Хирата. Тръгна си с мисълта, че надеждата да се ожени за Мидори изглежда толкова нищожна, колкото и вероятността да открие любовника на Глициния.

— Тихо, Кикуко чан — прошепна госпожа Янагисава.

Майка и дъщеря се провираха приведени под наклонения гредоред между втория етаж и покрива на къщата на дворцовия управител. Таванът, който минаваше над всички свързани помежду си крила на къщата, представляваше лабиринт от мрачни голи помещения. Гредите бяха целите в паяжини, подът беше покрит с прах, миши нечистотии и мъртви насекоми. Единствените лъчи светлина се процеждаха през решетките на фронтоните.