Лора Роуланд - Кейсей

Поведението и на двамата бе сдържано, но госпожа Янагисава усещаше напрежението помежду им. Почти долавяше кипналата им кръв, ускореното им дишане и стаеното им желание.

Съпругът й също бе отишъл в Мияко и бе довел от там Хошина, с когото бяха заживели заедно. Беше се влюбил в този мъж вместо в нея! Нощ след нощ тя изживяваше агонията да ги наблюдава обладани във вихъра на страст, каквато Янагисава никога не бе проявявал към нея. Как само презираше Хошина, който й бе откраднал онова, за което копнееше!

— Разбрах какво сте имали предвид, когато казахте, че убийството на владетеля Мицуйоши ни предоставя много повече възможности, освен шанса да свалим Сано — в гласа на Хошина се долавяше нетърпение.

— Продължавай — усмихна се в очакване дворцовият управител.

Госпожа Янагисава опита да потисне чувствата си и се заслуша, защото искаше да разбере какво бе казал съпругът й снощи, когато бе подслушала разговора му с Хошина. Искаше да чуе плановете му, защото те можеха да засегнат нея и Кикуко, но също така, защото това, придобито по непозволен начин знание бе единственото, което получаваше от него.

— След като Мицуйоши вече го няма, шогунът има нужда от нов наследник — Хошина се поколеба, вперил предпазлив поглед в дворцовия управител в очакване на реакция. Усмивката на Янагисава стана по-широка и Хошина продължи: — Новият наследник трябва да бъде младеж с приятна външност и маниери.

— Именно — Янагисава поглади брадата си и изгледа Хошина с прикритото одобрение на учител, обучаващ интелигентен ученик.

— Трябва, освен това да има кръвна връзка с Токугава, така че правото на наследяване да остане в клана — Хошина направи кратка пауза, хвърли многозначителен поглед към Янагисава и после заговори с тон, в който се долавяше недвусмислен намек. — Следващия път, когато посетите сина си, моля, предайте му моите най-добри пожелания за успешно бъдеще. Нека бъде като глина в ръцете ви подобно на мъжа, когото няма да назова.

Дворцовият управител се засмя и изгледа Хошина с обич и гордост.

— Знаех си, че ще разбереш.

Кроеше план да издигне сина си на трона и да управлява чрез момчето! Безочието на съпруга й потресе госпожа Янагисава.

— Но как ще постигнете това, след като конкуренцията е толкова голяма? — попита Хошина. — Клоновете на рода Токугава ще изкарат на преден план своите роднини като кандидати за наследници. Всички, които имат претенции към диктатурата, или са на път към Едо, или вече са в двореца, търсейки възможности за аудиенция при шогуна. Виждали ли сте тълпата в преддверието?

— Вече убедих шогуна да приеме Йоримото — отвърна Янагисава самоуверено. — Приликата на момчето с мен ще напомни на негово превъзходителство за времето, когато двамата се срещнахме за първи път. Ще се почувства отново млад и податлив на съблазън. Спомените и страстта ще го направят твърде отзивчив.

Възнамеряваше да предостави на шогуна собствената си плът и кръв! Ала дори покварата му не бе в състояние да намали любовта на госпожа Янагисава към съпруга й. Не я беше грижа, какво бе направил с незаконните деца, които имаше от други жени.

— Ще позволите ли на сина си да тръгне по стъпките ви? — попита Хошина. Отдръпна се и скръсти ръце, изпълнен с опасения, които не тормозеха ни най-малко Янагисава.

Дворцовият управител замълча и дръпна от лулата си, явно обзет от леко колебание.

— Може да изглежда жестоко, но е наложително както за Йоримото, така и за мен самия. Мога да му дам добър пост в бакуфу, но има граница, над която не би могъл да се издигне без специални предимства.

Никога нямаше да стане шогун, госпожа Янагисава знаеше това, освен ако Токугава Цунайоши не го вземеше за любовник и не го осиновеше.

— И ако не подсигуря влиянието си в следващото поколение, никой от нас няма да преживее смяна на режима — продължи дворцовият управител.

Госпожа Янагисава знаеше също, че множеството врагове на съпруга й щяха да приветстват възможностите, предоставени от смъртта на шогуна. Ако дворцовият управител загубеше властта си, мигом щяха да го екзекутират заедно със синовете му. А какво щеше да стане с нея и Кикуко? И тях ли щяха да убият?

— Ако планът ми не успее, ти също няма да просъществуваш дълго при новия режим — рече Янагисава. — Но ако нещата се развият добре, тогава Сано ще бъде под моите заповеди, както и всички останали. Няма защо да се тревожиш, че ще те превъзхожда или ще ти попречи да получиш каквото си поискаш.