Лора Роуланд - Кейсей

Потисната и тъжна, тя влезе в детската стая и завари Масахиро да спи. До него с отегчен вид седеше Охана, която, щом видя Рейко, веднага изпъна рамене и вирна глава.

— Рейко сан! Най-накрая се върнахте — усмихна се тя. — Измръзнахте ли в този студ навън? Да ви донеса ли купичка горещ чай?

— Да, ако обичаш, ще ми дойде добре — отвърна Рейко.

Охана бързо излезе. Рейко седна и докато наблюдаваше как Масахиро спи, се замисли каква да бъде следващата й стъпка, след като никой от обичайните й източници не й бе предоставил каквато и да било следа. Скоро Охана се върна и й поднесе димяща купичка чай.

— Благодаря ти — измърмори Рейко разсеяно.

— Вие със сосакан сама търсите куртизанката Глициния, нали?

— Да — Рейко погледна бавачката с изненада. Тя никога не обсъждаше случаите на Сано с прислугата и макар че според нея те подслушваха, не си позволяваха да прекрачват границата на благоприличието, като обсъждат чутото.

— Аз май мога да ви помогна — каза Охана.

Рейко я погледна по-внимателно, оценявайки хитрата й усмивка, очите й — подобни на черен кварц, тъмни и проницателни, елегантния й червен колан. От няколкото детегледачки, които бе наела, най-малко харесваше Охана, макар че тя работеше добре, беше внимателна с Масахиро и той я обичаше. Рейко смяташе, че Охана е твърде суетна и все се старае да се докара пред господарите си.

— И как? — попита Рейко.

— Познавам семейството на Глициния.

— Откъде? — попита Рейко, докато се мъчеше да си спомни какво й бе разказал Сано за куртизанката. — Те живеят далеч, в провинция Дева — освен това се сети, че Охана бе родом от Едо и никога не бе напускала града.

— Простете, но не съм съгласна — отвърна Охана. Тонът й бе смирен, но мимолетната й самодоволна усмивка показа насладата й от това, че улавя някого в грешка. — Глициния не е от провинцията, макар че разправя така. Родителите й живеят в Нихонбаши. Майка ми беше прислужничка в тяхната къща. Познавам Глициния от едно време, още когато бяхме деца.

— А защо й е да лъже? — макар и заинтригувана, Рейко прие с недоверие новината на Охана.

Усмивката на Охана стана тайнствена:

— Понякога лъжата звучи по-добре от истината.

А истината за миналото на Глициния можеше да разкрие истини за убийството, помисли си Рейко. От вълнение сърцето й заби учестено.

— Възможно ли е семейството й да знае къде е тя в момента? — взе да разсъждава тя на глас.

— Мога да ви запозная с тях — предложи Охана с едва сдържано нетърпение. — И да ги попитаме. Искате ли да отидем сега?

Тя скочи и Рейко се озадачи от готовността й да изостави задълженията си на детегледачка, за да й угоди и да се посближи с нея. Това не й хареса, Охана не й внушаваше доверие. От друга страна обаче, трябваше да престане да се съмнява в хората само защото в даден момент някой бе злоупотребил с нейното доверие. Това, че бе попаднала под зловещото въздействие на „Черния лотос“ и се бе почувствала застрашена, не означаваше, че всеки възнамерява да й причини зло. Не можеше да пропусне една възможност да помогне на Сано в разследването само защото човекът, който й я предоставяше, не й допадаше. А и на този етап май не разполагаше с нещо по-добро.

— Добре. Да вървим.

— Ето тук е — каза Охана, когато паланкинът ги понесе надолу по една улица с два реда големи къщи. — Следващата вляво.

Рейко извика на носачите да спрат. Беше доволна, че стигнаха до мястото, към което се бяха отправили, тъй като пътуването от замъка Едо до търговския квартал Нихонбаши съвсем не беше приятно. Студът проникваше в паланкина въпреки топлите завивки, с които се бяха загърнали тя и спътницата й. А и Охана бъбреше през цялото време, като явно се наслаждаваше на това, че се вози в паланкина, и се стремеше да извлече облага за себе си, сближавайки се със съпругата на сосакан сама. Рейко слезе от паланкина, като си налагаше да потисне неприязънта си и да изпита признателност към горката бавачка. Двете с Охана поеха нагоре към къщата.

Къщите наоколо бяха собственост на преуспяващи търговци. Бяха изградени от дърво и варосан гипс и имаха фасади на самата улица. Вторият им етаж завършваше със солидни покриви от кафяви керемиди, които заслоняваха разположените навътре входове. Районът бе доста по-различен от онова, което Рейко бе очаквала да види, тъй като по думите на Сано Глициния произхождаше от бедно семейство, което я бе продало за проститутка.

На вратата се появи млада прислужничка, облечена в синьо кимоно и с метла в ръка, и се втренчи изненадана в Охана, Рейко и войниците, които ги придружаваха.