Лора Роуланд - Кейсей

— Ще изслушаме първия свидетел — обяви съдията Аоки.

Противоречиви чувства връхлетяха Сано. Той не искаше да види как Аоки ще докаже вината на финансовия министър Нита, след като самият той не бе успял; но ако съдията служеше на справедливостта, осъждайки Нита, Сано нямаше право да се оплаква. Безспорно един такъв неуспех щеше да урони престижа му, но приключването на разследването щеше да уталожи настъпилия смут в бакуфу и да спести на Сано доста неприятности въпреки накърнената му репутация. Освен това беше любопитен да види какви разкрития щяха да се направят в хода на делото.

Един от секретарите извика:

— Призовава се Качо, куртизанка от Йошивара.

Една жена от първия ред на публиката се придвижи напред, както бе коленичила, и спря близо до ширасу. Сано разпозна в нея една от куртизанките, които в нощта на убийството на владетеля Мицуйоши бяха забавлявали гостите по време на увеселението в „Овария“.

— Ти познаваш ли финансовия министър Нита?

Тя се поклони и отговори смирено:

— Да, ваша светлост.

— Вярно ли е, че е бил толкова влюбен в Глициния, че е запазил за себе си всичките й часове за клиенти, тъй като не е искал да я дели с друг мъж?

— Да, ваша светлост.

— Да се отбележи, че финансовият министър Нита е ревнив човек, готов на всичко, за да запази Глициния за себе си — съдията Аоки се обърна към присъстващите: — Свидетелката е свободна. Да чуем следващия свидетел.

Възраженията на Сано към процеса станаха още по-категорични, тъй като съдията Аоки бе използвал свидетелката като марионетка само за да потвърди собствените му съждения, които изкарваха финансовия министър убиец. На практика всички процеси в Япония приключваха с присъда „виновен“, а този, който течеше в момента, обещаваше да се превърне в пример за това, как Аоки поддържаше установената практика.

Вторият свидетел бе собственикът на „Овария“. Съдията Аоки го попита:

— Финансовият министър Нита дойде ли в уречения час за среща с Глициния в нощта на убийството?

Собственикът отговори отрицателно и Аоки зададе втори въпрос:

— Защо не?

— Владетелят Мицуйоши помоли за компанията на Глициния и финансовият министър Нита му я отстъпи.

— Беше ли финансовият министър ядосан или разстроен от факта, че владетелят Мицуйоши го е лишил от срещата му с жената, която обича?

— Много ядосан… и много разстроен.

— Да се отбележи, че гневът, който финансовият министър е изпитвал към жертвата, както и мрачното настроение са били достатъчни предпоставки за убийство — каза съдията Аоки.

Сано се почувства реабилитиран, тъй като до този момент Аоки не бе представил никакви нови доказателства срещу Нита. В същото време бе обзет от тревога, че съдията търси начин да осъди един обвиняем въз основа на свидетелски показания, които Сано познаваше и смяташе за несъстоятелни.

— Колко време остана онази нощ в „Овария“ финансовият министър? — последва нов въпрос към свидетеля.

— Няколко часа, ваша светлост — отвърна собственикът.

— Макар че не е можел да бъде с Глициния и е знаел, че тя е на горния етаж с Мицуйоши? — бръчките по лицето на Аоки изразяваха престорена изненада.

— Да.

Съдията кимна удовлетворен и се обърна към публиката:

— Финансовият министър е останал, защото е искал да отмъсти на владетеля Мицуйоши. Имал е достатъчно възможности да се промъкне горе и да убие съперника си.

Следващите двама свидетели бяха стражите от портала на Йошивара. В отговор на въпросите на съдията Аоки те свидетелстваха, че Нита ги е подкупил, за да го пуснат да излезе от квартала след забранения час.

— Очевидно финансовият министър Нита е нарушил закона и е напуснал Йошивара, защото е бързал да избяга от сцената на собственото си престъпление — съдията се обърна към Нита: — Имате ли да кажете нещо в своя защита?

— Не съм убил никого! — отрече Нита с рязък глас, който трепереше от негодувание. — Аз съм крадец, но не и убиец.

— Един самурай, достатъчно покварен да краде от господаря си, спокойно може да убие и неговия братовчед — заключи Аоки. — Обявявам ви за виновен за смъртта на владетеля Мицуйоши.

Олюлявайки се, Нита се изправи на крака, като разпиля белия пясък.

— Не съм го убил! — извика той. Вълна от вълнение премина през публиката. — Каквото и да съм сторил, относно това убийство съм невинен!

Двама от стражите в залата го хванаха и го принудиха отново да застане на колене. Без значение, дали Нита казваше истината, или просто се опитваше да предотврати по-нататъшното опозоряване на семейството си, Сано повече не можеше да мълчи. Той стана и каза: