Лора Роуланд - Кейсей

— Позволихте си твърде много волности по отношение на съдебните дела — отбеляза съдията Аоки гневно. — Справедливостта не може да бъде забавена, защото на вас така ви се ще — обърна се към Нита и обяви: — Осъждам ви на смърт чрез ритуално самоубийство! — след което кимна на стражите: — Отведете го на мястото за екзекуции.

Откъм Нита се разнесоха стонове и вайкане. Очите му се разшириха от ужас, след като до съзнанието му достигна мисълта, че всякаква надежда вече е загубена. Когато го повлякоха към вратата, краката му бяха омекнали и той се полюшваше между стражите като труп.

Отчаян, Сано застана на пътеката и препречи пътя им.

— Спрете! — нареди той.

Четиримата му детективи скочиха и застанаха до него. Стражите спряха и погледнаха към Аоки в очакване на следваща заповед, а към тях на помощ се притекоха и още. Из залата се разнесе озадачен ропот.

— Финансовият министър Нита е под моя опека — заяви Сано на съдията.

Той хвана дръжката на меча си; детективите му и стражите в залата го последваха. Докато двете страни стояха една срещу друга, зрителите скочиха на крака и се прилепиха към стените, за да освободят място за битката.

Очите на съдията Аоки блеснаха от гняв, който подсказа на Сано, че си е спечелил смъртен враг.

— Няма да позволя кръвопролитие да оскверни моя съд — каза той и направи жест към стражите. Те свалиха ръце от оръжията и пуснаха Нита, който рухна на пода. — Ако решите, можете да предотвратите смъртта му със сила, но ви съветвам хубаво да си помислите преди това.

В съдебната зала настана мъртва тишина, а Сано си представи последствията от своите действия. Да отвлече Нита, изглеждаше единственият възможен начин да спечели време, за да разреши случая. Щеше обаче да си навлече обвиненията, че е защитил един предател. Изобщо не бе от значение, дали Сано имаше властта да отмени решение на съдията Аоки. Намесата му в законовата процедура щеше да го заклейми като противник на справедливостта. Лоялността му към режима щеше да бъде поставена под въпрос, а репутацията му щеше да бъде унищожена. Финансовият министър бе официално признат за виновен за смъртта на наследника на шогуна и по тази причина много хора щяха да повярват, че Нита наистина е убиецът. Ако шогунът повярваше на това, Сано можеше да бъде пратен в изгнание, но най-вероятно просто щеше да бъде екзекутиран. Дори шогунът да пощадеше семейството му, Рейко и Масахиро щяха да споделят позора му. Животът им щеше да бъде съсипан.

И всичко това заради финансовия министър Нита, който накрая можеше да се окаже и действителният убиец. Гърдите му се изпълниха с гняв и отчаяние. Той поклати глава към детективите си. Под злорадия поглед на съдията Аоки те отстъпиха встрани, за да сторят път на стражите, които изведоха финансовия министър Нита от съдебната зала.

— Финансовият министър Нита си е направил сепуку? — повтори слисан Хирата.

Сано кимна печално.

— Съобщението е официално — бяха минали около два часа от процеса. Сано, Хирата и Рейко седяха в и кабинета на Сано. Рейко сипваше купички горещ чай за тримата.

— Какво ще стане сега? — попита тя.

— В най-добрия случай ще успея да убедя шогуна да ме остави да разследвам убийството, докато разбера дали финансовият министър Нита наистина е убиецът, или съдията Аоки е направил грешка — Сано отпи от чая, който изгори устата му. — А в най-лошия, шогунът ще реши, че вината е моя, че не съм изпълнил дълга си и съм проявил нелоялност към режима.

Нямаше защо да навлиза в подробности относно последствията — израженията по лицата на Хирата и Рейко говореха, че разбират отлично ситуацията.

— Но известно време няма да знаем какво е положението — продължи Сано. — Шогунът е болен и е издал заповед никой да не го безпокои. Аз написах отчет, в който обясних какво съм направил по време на процеса, и го оставих на секретаря на шогуна. Но и съдията Аоки ще изпрати доклад. Просто ще трябва да чакаме и да се надяваме, че когато шогунът ги прочете, ще предпочете моята, а не неговата гледна точка.

Тримата седяха и стискаха купичките си с чай. За да намали напрежението, Сано каза:

— Засега действаме така, все едно разследването продължава. Аз поемам няколко нови следи — и разказа за посещенията на висши служители, чиято цел бе да обвинят в престъпление свои врагове. — Обвиненията може и да са фалшиви, но сме длъжни да ги проверим. А вие какво научихте днес?

— Аз не открих никакви следи нито от Глициния, нито от любовника й от Хокайдо — Хирата сведе поглед. — Нямаше ги в чайните на Суруга, нито в гостилниците на Фукагава, макар че ги претърсих до една. Почвам да се чудя дали този мъж изобщо съществува и дали дневникът не е подправен.