Лора Роуланд - Кейсей

— Глициния! — промълви Сано потресен.

Рейко лежеше в леглото, потънала в неспокоен сън часове след като Сано бе потеглил за къщата на Фуджио. В един момент до съзнанието й стигнаха нечии тихи стъпки в коридора отвън. Тя трепна, събуди се, притаила дъх, и се втренчи в мрака на стаята си.

Рейко знаеше, че имението се охранява добре, но след случая „Черният лотос“ шумовете посред нощ я изпълваха с ужас, че някой може да я нападне. Тя сграбчи кинжала, който държеше до леглото си, и безмълвно се промъкна нататък по коридора, треперейки от студ и страх. Откъм банята проникваше светлина, вътре се движеше човешка сянка. Надничайки предпазливо през отворената врата, Рейко видя Сано, който се събличаше. Тя отпусна кинжала и влезе в помещението.

— Радвам се, че си вече вкъщи.

Сано кимна навъсен, без да я поглежда. Той пусна пояса си на застлания с дървени плочки под и после разпаса панталоните си. Смъкна робата и чорапите си. Рейко забеляза, че ръцете му треперят. Изваяните мускули на стомаха му се свиваха в спазми, докато махаше препаската си. Той клекна, изпразни ведро с вода върху себе си и потръпна от ледената струя.

Разтревожена от странното му поведение, Рейко остави настрана кинжала и клекна до него.

— Какво се случи в къщата на Фуджио?

Сано взе торбичка със сапун от оризови трици и яростно започна да търка тялото си. Гласът му прозвуча глухо между тракащите му зъби:

— Намерихме труп на жена.

— О-о! — сега Рейко разбра защо Сано се къпеше посред нощ. Искаше да отмие духовното омърсяване от допира със смъртта. Тя отложи въпросите си за по-късно и каза: — Нека ти помогна.

Запали мангала с дървени въглища. За щастие водата в кръглата дървена вана бе все още топла, загрята по-рано за нейната баня. Рейко изми гърба му и го изплакна. Той влезе във ваната, като стенеше, докато се потапяше до брадичката, и после затвори очи. Тя коленичи до него. Постепенно Сано се успокои и престана да трепери.

— Тялото беше облечено в кимоното, което Глициния е носела в нощта на убийството, когато е изчезнала — обясни той отпаднало.

Потисната, Рейко попита:

— Но не знаеш със сигурност дали е нейното тяло?

— Главата на жената беше отсечена.

Рейко ахна приглушено.

— От това ли е умряла?

— Не знам още. Наредих на хората ми да отнесат тялото в моргата на Едо, искам доктор Ито да го огледа. Но без съмнение не е естествена смърт. Била е убита.

— Край нея имаше ли оръжие?

Сано отвори широко очи, които бяха хлътнали в орбитите си и изглеждаха така, сякаш виждаха не Рейко, а сцената на убийството.

— Претърсихме цялата къща, но не открихме нищо. Убиецът може да е отнесъл оръжието или да го е захвърлил някъде в гората. Както и главата й.

Странно усещане за отдалеченост между нея и Сано я изпълни с тревога. Тази вечер разследването, което според очакванията й трябваше да ги сближи, изглежда, ги бе отчуждило още повече. Но може би това бе просто временно състояние, причинено от тягостното му изживяване.

— Мислиш ли, че Фуджио е убил Глициния?

— Тя беше в къщата му. Това го поставя под подозрение.

Рейко усети, че Сано не е разстроен само защото бе открил труп и бе загубил свидетел, имаше и нещо повече. Искаше да го попита какво е, но сдържаността му я възпря. Вместо това му зададе друг въпрос:

— Как се е озовала там Глициния?

— Възможно е Фуджио да я е извел тайно от Йошивара и да я е скрил в къщата си — Сано говореше така, сякаш с мъка изричаше всяка дума; беше се втренчил във водата пред себе си.

— Нима не е могъл да намери друг начин, вместо да я убива в собствената си къща, да оставя трупа й там и да насочва подозренията към себе си?

— Може да е смятал, че никой няма да я открие във вилата. Ако не беше онова съобщение, и аз нямаше да търся там.

Тя усети, че Сано не й казва всичко.

— Ако Фуджио наистина е убил Глициния, това означава ли, че е убил и владетеля Мицуйоши?

— Вероятно.

— Възможно ли е някой друг да е намерил Глициния и да я е убил? — Рейко се чувстваше отвратително, че й се налага да кара Сано да говори, когато той очевидно предпочиташе мълчанието, но двамата трябваше да решат какво значение имаше новото убийство за случая.

— Всичко е възможно — отвърна Сано със същата неохота. — Но кой друг, освен Фуджио би могъл да знае, че тя е в къщата?

— Може би някой пътник, който случайно се е натъкнал на нея?

— По това време на годината по тези хълмове няма много пътници, макар че не е изключено да е била убита от бандити, които извършват грабежи по летните вили. Най-вероятно смъртта й е свързана с убийството на владетеля Мицуйоши; онзи, който я е причинил — също.