Лора Роуланд - Кейсей

Хирата възнамеряваше да провери тази история в разговор с жената на хокана и с роднините му по линия на съпругата, макар че те можеха да потвърдят думите му само за да го защитят.

— А на сутринта?

— Отидох в Йошивара. Нямаше какво толкова да се прави, тъй че си стоях в чайната, пийвах и играех карти с приятели.

— През цялото време ли бяхте с тях?

— Не непрекъснато, но не съм им се губил от погледа достатъчно дълго, че да стигна до хълмовете — въпреки това Фуджио поспря, сякаш, докато разказваше, съзря на хоризонта да се мержелее неясна опасност. — Тази нощ имах изпълнение на едно увеселение. Сосакан сама ме завари там. След като говорихме, забавлявах гостите до зори. После…

В далечината отекваха удари на брадва, цепеща дърва.

— После какво? — подкани го Хирата, обзет от нетърпение, тъй като бяха стигнали до изключително важен отрязък от време. Същата сутрин той бе научил, че Фуджио е успял да се измъкне от детективите, пратени да го следят, и е бил извън полезрението им от зори до следобеда на същия ден, когато го бяха открили в Йошивара.

— Посетих един приятел — отвърна Фуджио с неохота. — Бях с… моя приятел до вчера следобед, когато се върнах в Йошивара, защото имах изпълнения пред клиенти.

— Кой е този приятел?

— Една жена — въпреки студа лицето на Фуджио бе лъснало от пот. — Не мога да кажа името й. Съпруга е на редовен клиент — той поклати глава с презрение към собственото си развратно поведение. — Как все се замесвам в такива истории?

— Ако искате да ви повярвам, че сте били с нея, тя трябва да потвърди това, което казахте — заяви Хирата.

— Но аз не мога да я издам — възпротиви се Фуджио. — Баща й е изтъкнат самурай. И е твърде сприхав. Разбере ли за нас, ще ме убие.

Според законодателството на Токугава един самурай можеше да убие селянин и да избегне наказанието. Фуджио беше в капан — от една страна, го грозеше отмъщението на съпруга на любовницата му, а, от друга — екзекуция заради извършеното убийство. Според Хирата историята звучеше доста правдоподобно и той вече изпитваше съмнения, че Фуджио е убиецът на жената, която бяха намерили в къщата. Хокан бе умен; ако той бе извършителят, нямаше ли да си измисли по-добро алиби? Освен това предишната нощ Хирата бе огледал мястото на престъплението и резултатите сочеха, че е напълно възможно Фуджио да е невинен.

Нямаше никакви доказателства, че е пребивавал в къщата наскоро. Възможно бе жената да е отишла там по своя воля. Хирата вече се питаше дали изобщо се е криела там. В печката и мангала нямаше следи от скорошен огън, единствената храна в къщата бяха малко стари сушени плодове, а и тоалетната не миришеше така, както би трябвало, в случай че някой я бе използвал напоследък. Жената може да е била отведена там и убита незабавно от човек, който би искал да лепне убийството на Фуджио.

От друга страна, не беше изключено Фуджио да е виновен, но да не е допускал, че трупът ще бъде открит, и затова да не е смятал, че ще има нужда от алиби. Историята за тайнствената любовница може просто да е най-доброто, което успя да изфабрикува, след като бе принуден да дава обяснения.

— Смятам, че вчера си ходил в къщата да видиш Глициния — каза Хирата. — Нищо чудно тя да не е искала да стои сама в студа и да се е оплакала. Ти си се почувствал притиснат, защото не си имал къде другаде да я приютиш. Двамата сте се скарали. Нещата са излезли от контрол. И ти си я убил.

— Изключено — Фуджио промени стойката си, стъпвайки здраво на земята.

— Или пък си възнамерявал да я убиеш от самото начало, защото тя те е видяла да намушкваш владетеля Мицуйоши.

— Убийството му е дело на финансовия министър Нита — обяви Фуджио тържествуващо. — Вече чух новината.

— Ти си убил Глициния, преди да разбереш, че Нита е осъден — предположи Хирата. — Страхувал си се, че ще каже на полицията, че ти си убиецът, и затова не си я оставил жива.

В погледа на Фуджио се мярна разбиране, че нещата изглеждат точно така… и че именно по този начин ще ги изтълкува и съдията, който ще го съди за убийство.

— Не съм убил владетеля Мицуйоши! — заяви разпалено той. — Нито Глициния! Някой е сложил тялото й в къщата ми, за да ме набеди в убийството й — слабата му фигура видимо се напрегна, връхлетяна от паника. Хирата се хвърли напред, за да го сграбчи, но в същия миг хокан се обърна и хукна през оризището.

— Ей! Върни се! — Хирата се втурна след него и извика към детективите си: — Спрете го!

Фуджио се запрепъва в буците пръст, полите на дрехата му се развяваха, а той размахваше отчаяно ръце. Хирата тичаше след него задъхан, опитвайки се да го настигне. Скоро Фуджио забави темпото; краката му все повече натежаваха от умора. Хирата взе да скъсява разстоянието помежду им, накрая се хвърли напред и сграбчи Фуджио през кръста.