Лора Роуланд - Кейсей

Мура отмахна бялото платно от трупа, като започна откъм ходилата. Типичната за смъртта вдървеност бе отминала и жената лежеше по гръб с изпънати нозе. Стъпалата й бяха голи, сиво-синкави, напукани и мръсни. Щом се откриха дрехите й, върху кимоното на зелени листа върху морав фон Сано забеляза ръждиви петна. Ноктите й бяха изпочупени, с набита под тях изсъхнала кръв. Мура отгърна и горната половина от тялото, завършваща със зловеща осакатеност там, където трябваше да бъдат главата и раменете й. Сладникавият мирис на гниеща плът го блъсна в ноздрите; стомахът му се преобърна.

— Къде я открихте? — попита доктор Ито.

Сано разказа подробностите около разследването на убийството и описа мястото.

— Имаше ли кръв около тялото?

Споменът за обстановката в онази стая бе обсебил съзнанието на Сано.

— Не много. Няколко пръски на пода, на стената, на футона и на мрежата против комари.

Той знаеше, че Рейко се тревожи за него, щеше му се да се бе държал нормално предишната вечер, но цялата му енергия се бе изчерпала от усилието да овладее гаденето и емоциите си. Това, че се бе затворил в себе си, щеше да ги отдалечи още повече един от друг, но той не можеше да й обясни защо убийството му бе въздействало тъй силно, без да й кажеше онова, което щеше да влоши нещата още повече.

— За да определим какво точно се е случило, трябва да видим и останалата част от нея — доктор Ито направи жест към Мура.

Ета взе нож и разряза кимоното на жената, после отстрани и бялата роба под него, откривайки голото й тяло. То представляваше грозна картина от огромни червени и морави петна, които се открояваха подпухнали върху бледата кожа на корема, гърдите и ребрата й. Върху врата, ръцете и бедрата й се забелязваха по-малки синини. Сано пое рязко въздух през зъби, доктор Ито измърмори нещо стъписан и дори невъзмутимият Мура изглеждаше потресен.

— Моля те, обърни я на една страна, Мура сан.

Мура се подчини и те мълчаливо огледаха покрития със синини гръб и задни части. После доктор Ито заобиколи масата и докато оглеждаше трупа, на лицето му се изписа жалост.

— Тази бруталност говори, че нападателят е по-скоро мъж, отколкото жена, тъй като подобни белези предполагат значителна физическа сила. Синините са причинени от юмруци. По-малките петна на ръцете и врата са оставени от пръсти.

— Отбранявала се е — каза Сано, докато оглеждаше ръцете на жертвата. — Ноктите са изпочупени и набити със съсирена кръв, защото е драла своя нападател.

В съзнанието му отново изникна картината на изцапания с кръв под и стени, както и двата отпечатъка на ръце и стъпки — едните големи, другите малки — на убиеца и на жертвата. Ако това е Глициния, каква бе неговата отговорност за смъртта й?

— Обърнете внимание на тези тъмни плътни синини по гърба й. След като е паднала, той я е ритал и тъпкал — каза доктор Ита. — Вероятно е издъхнала вследствие на разкъсвания във вътрешните органи.

— Значи е била пребита до смърт?

Повече от всякога Сано съжали, че не бе направил необходимото, за да разбере какво се бе случило с Глициния след края на връзката им, и то не само защото би могъл да спаси живота й.

— Очевидно главата е била отстранена след настъпването на смъртта — каза доктор Ито, — в противен случай в стаята щеше да има много повече кръв.

— Мъртвите не кървят — съгласи се Сано, полагайки усилия да звучи делово, макар че пред очите му изникнаха петната изсъхнала кръв по мрежата против комари. — Първо я е убил, а после я е сложил на футона и я е обезглавил.

— Вижте как е нащърбен по краищата вратът загрижеността в погледа на доктор Ито говореше, че той усеща притеснението на Сано. — Който е сторил това, трябва да е бил обладан от дива ярост.

Откъм постройката на затвора до тях достигнаха воплите на затворниците. Сано си представи как с изкривено от ужас прекрасно лице Глициния се опитва да отблъсне неясния нападател. Чу писъците й, докато юмруците му се сипят върху нея, видя как забива нокти в стената, докато се свлича на пода под порой от удари и ритници… С усилие каза:

— Сега, след като знаем как е умряла, трябва да установим дали това е Глициния и дали убиецът е Фуджио.

— Нека първо определим дали тази жена отговаря на описанието на изчезналата куртизанка — доктор Ито млъкна за момент, очевидно обзет от колебание, дали да попита Сано какво го безпокои, но после се отказа — или заради изражението на Сано, или вежливостта не му бе позволила да прояви любопитство. — На каква възраст е Глициния?