Лора Роуланд - Суиши

— Ела, ще отпразнуваме нашето събиране с пищно угощение.

Застана от едната й страна и докосна ръкава й, подканвайки я да прекоси помещението и да се качи на подиума. Близо до фреската бе постлана покривка, върху която бяха сложени кана със саке, две чаши, два чифта пръчици и блюда със студен ориз, печена риба, варени зеленчуци и плодове. Рейко коленичи с неохота там, където й бе посочил кралят дракон. Той коленичи плътно до нея, сипа саке и й подаде едната чаша.

— Да пием за новото начало — вдигна той тост, като в същото време я изпиваше с поглед.

После отпи и Рейко реши, че непознатият играе някаква своя странна игра. Необходимостта да защити приятелките си я принуждаваше да приеме отредената й роля и да изпие чашата. Сакето изгори вътрешностите й като разяждаща отрова.

— Моля те, яж, Анемона — подкани я той.

Рейко взе пръчиците и се подчини. Въпреки глада, който изпитваше, всяка хапка й пресядаше. Не желаеше да насърчава странните му фантазии. Каква ли бе връзката между тях и извършените от него престъпления?

Кралят дракон сипа повторно и отново пи. Не вкусваше нищо; просто я гледаше.

— Толкова мъчително е мълчанието ти, скъпа моя. За какво мислиш?

Събрала кураж, Рейко попита:

— Защо го направихте?

Кралят дракон се стресна и премига, сякаш току-що се бе събудил от сън. Изглеждаше така, сякаш не разбираше въпроса на Рейко.

— Искам да знам защо ни отвлякохте — каза тя и видя как постепенно в погледа му просветна разбиране. — Ако искате пари, семейството ми ще ви плати колкото пожелаете. Същото ще сторят семействата на Мидори и на госпожа Янагисава. А шогунът би изпразнил цялата хазна на Токугава, само да може да върне майка си.

— Не искам пари — кралят дракон отхвърли идеята, категорично поклащайки глава. — Целта на моя план е справедливост, не богатство. Справедливост и възмездие. И двете изискват жертвоприношение — от страна както на виновните, така и на невинните.

— Търсите отмъщение? За какво? — попита Рейко, още по-озадачена от преди, без да може да разбере смисъла на ставащото. — Какво са ви сторили всички онези, които хората ви посякоха?

— Нищо — грубото пренебрежение, с което той отговори, показваше, че не изпитва никакви угризения относно клането. — Те просто се изпречиха на пътя ни.

— Пречили са ви да отвлечете господарката Кейшо, и госпожа Янагисава, Мидори и мен ли? — кралят дракон кимна утвърдително и Рейко продължи: — Но ние не сме ви сторили никакво зло. Нямате причина да ни държите затворени и да се отнасяте с нас по този начин.

— Така ли? — внезапен гняв припламна в очите му. — Нима ти не ме тласна към морално падение? — той се наклони към Рейко и думите му облъхнаха лицето й с мирис на алкохол.

Смутена от внезапната промяна в настроението му, тя понечи да се изправи. Видя мъжете на верандата, насочили стрели към тялото й през пукнатините на вратата. Помисли за безпомощните си приятелки и се отпусна на колене.

— Не ме ли превърна в свой покорен роб, макар че през цялото време си дарявала ласките си другаде? — попита той рязко. — Нима не страдах до полуда заради теб? Не разби ли сърцето ми, не прекърши ли духа ми, не ме ли изостави? Уличница! — изкрещя той в ярост. — Сатана!

И той я зашлеви тъй силно, че главата й се отметна назад. Пред очите й причерня. Стъписана, тя изпищя от болка и се строполи на една страна. От удара в пода тялото й се разтресе. В следващия миг кралят дракон се бе надвесил над нея и й шепнеше нежни успокоителни слова.

— Прости ми, че ти причиних болка — рече умолително той. — Как да изкупя грешката си?

Предложената от него утеха я плашеше не по-малко от проявеното миг по-рано насилие. Усещаше страната си болезнена и пламтяща, а в устата си имаше вкус на кръв. Рейко впери поглед в него и очите й се напълниха със сълзи.

— Можете да ни пуснете.

Той свъси вежди.

— Защо искаш да ме изоставиш отново? Толкова ли съм отвратителен за теб?

— Не, ни най-малко — побърза с отговора Рейко. Седна предпазливо, с ясното съзнание, че не бива да го вбесява отново, за да не я нарани още повече. — Мисля, че сте много… красив. Но кулата не е подходяща за живеене. Господарката Кейшо е възрастна и болна. Мидори ще роди всеки момент. Госпожа Янагисава е майка на малко момиче, което се нуждае от нея.

Лицето на краля дракон помръкна от досада — интересът му към Рейко не се разпростираше върху останалите жени.

— Аз също имам дете — гласът й затрепери, щом си помисли за Масахиро. — Ние всички искаме да се приберем у дома!