Лора Роуланд - Суиши

— Замък на остров насред пустошта? — възкликна Фукида с тон, изразяващ недоумението на всички.

— Вероятно е останал от гражданската война 21 21 Сенгоку Джидай — период на дълга гражданска война (1467–1615) — Б.пр. — предположи Маруме.

— Гората и езерото го защитават от нападения.

— И е идеален за затвор — добави Хирата. Усмивка разкъса маската на униние, покрила лицето му, откакто бе научил за похищението на Мидори. Той усети прилив на сили и дори настинката му сякаш изчезна, защото диренето му най-накрая се бе увенчало с успех. — Това трябва да е мястото, където похитителите са отвели Мидори, Рейко, господарката Кейшо и госпожа Янагисава.

Колкото и да се взираха, тримата не забелязаха никаква следа от жените, но от покривите се виеха тънки струи дим.

— Мястото се обитава — отбеляза Маруме.

От портата на замъка излязоха четирима самураи, въоръжени с мечове, лъкове и колчани със стрели. Хирата, Маруме и Фукида бързо се скриха в гората. Продължиха да наблюдават иззад дърветата самураите, които се разделиха по двойки и тръгнаха в противоположни посоки покрай брега.

— Правят обход — отбеляза Фукида.

— Може и да не знаят, че военните действия са приключили — предположи Маруме, — но се обзалагам, че охраняват замъка, защото държат там майката на шогуна, и не допускат чуждо присъствие.

Хирата, Маруме и Фукида се спогледаха. После нададоха тихи ликуващи викове, размахаха радостно ръце и затанцуваха — много предпазливо, за да не ги чуят похитителите. Хирата преливаше от радост, че Мидори бе тъй близо.

— Трябва да съобщим на сосакан сама, че сме открили скривалището им — каза Маруме. — Поемаме ли обратно към къщи?

Предложението предизвика у Хирата вътрешна съпротива. Той се извърна и впери поглед през дърветата към острова отвъд. Усети духа на Мидори, който го зовеше от този тайнствен замък. Неустоимият призив, както и непреодолимото желание да остане близо до съпругата си го приковаха на място.

— Не, няма да се връщаме още.

Те го изгледаха изненадани. Маруме възрази:

— Но сосакан сама ни нареди да му докладваме лично какво сме открили.

Чертите на Фукида се изостриха от тревога, когато погледна към замъка и после обратно към Хирата.

— Нали не възнамерявате да отидете там…?

Хирата стисна челюсти и после ги отпусна. Разкъсван от противоречиви мотиви, пристъпи от крак на крак.

— Не бива да се приближаваме до похитителите — припомни му Фукида.

— Знам това — Хирата знаеше още, че дългът към господаря им изместваше на заден план всички други съображения.

— И няма да престъпите нарежданията му, нали? — попита Маруме искрено слисан, че на Хирата изобщо можеше да му хрумне подобна еретична мисъл.

Ужасяващ срам прониза Хирата, Неподчинението бе най-голямото прегрешение по отношение на бушидо. Прекрачеше ли заповедта на Сано, това не само щеше да постави под въпрос честта му, но и щеше да измами доверието на човека, който бе не само негов господар, но и най-близък приятел.

— Не можем просто да си тръгнем — възрази той. — Докато стигнем до Едо, похитителите може да преместят жените другаде. Възможно е повече да не ги открием.

Маруме и Фукида кимнаха, приемайки обосновката му, но си размениха тревожни погледи.

— Ако сосакан сама знаеше какво е положението, щеше да промени заповедите си — продължи Хирата, убеждавайки и себе си, че наистина е така. — Би поискал от нас да проникнем в замъка и да се опитаме с да спасим жените.

— Не можем да знаем какво би решил. Освен това в писмото си до шогуна похитителите заявяваха недвусмислено, че ако някой ги преследва, ще убият жените — неувереността в поведението на Маруме издаваше неохотата му да противоречи на Хирата, който бе с по-висок ранг от него.

— Те няма да ни видят — възрази Хирата. — Само трима сме, а не цяла армия, която би привлякла вниманието им.

— Може и да не успеем да се справим сами, твърде малко сме — намеси се Фукида, човъркайки ноктите си — правеше го всеки път, когато се напрягаше, — но в същото време говореше с убеждението на самурай, изпълняващ дълга си да поднася неприятни истини на вишестоящия. — А и не знаем колко са похитителите. Победили са в сражение войниците на Токугава от антуража на господарката Кейшо, което означава, че са добри бойци. Представете си, че ни хванат на острова. Ако ни убият, не можем да спасим жените дори и да кажем на сосакан сама къде се намират.

— Прав е — подкрепи го Маруме.