Лора Роуланд - Суиши

Внезапно горичката остана зад гърба й. Пътеката пое покрай езерото — мътносиво отражение на небето, оградено от потънала в мъгла гора и планина на отсрещния бряг. Дали похитителите не се канеха да я удавят? Рейко си представи как Масахиро никога нямаше да разбере защо майка му не се бе върнала у дома. Обзе я паника, зави й се свят и тя залитна. Подкрепяна от мъжете, мина покрай запуснат пристан, който навлизаше навътре във водата. Зърна три лодки, завързани на колове. Бяха най-обикновени дървени черупки с оставени вътре гребла. Волята й за оцеляване превъзмогна страха от смъртта и повдигна духа й. Сега вече знаеше с какво можеха да прекосят езерото, само дето нямаше представа, как да се доберат дотам всички.

Свирепият самурай я подбутваше да върви бързо покрай лодките. Подигравателната му усмивка подсказваше, че бе разчел мислите й и се присмиваше на надеждите й.

От дясната й страна се издигаше постройка, която най-вероятно представляваше основната част на двореца. Покритият с плочи двор и рушащата се стена, върху която стърчаха порутени кули на стражници, гледаха към езерото. Зад стената се издигаше постройка с керемидени покриви, върху чиито извити стрехи гордо се извисяваха дракони от потъмняла мед. Пазачите преведоха Рейко през открит портал, останал без врати. Покрити с мъх каменни фенери очертаваха пътеката, която се виеше през потънала в бурени градина. Сградата изглеждаше непокътната, макар че гипсът бе почнал да се рони, откривайки захабено от времето дърво. Колоните на основата и решетките на прозорците бяха обвити с бръшлян. Тишината бе като жива, изпълнена с духовете на военни предводители от безвъзвратно отминала епоха, Рейко не преставаше да трепери, докато я водеха нагоре по ред стъпала, от там — през една отворена врата и по потънал в сумрак коридор. От дървените решетки на стените висеше разкъсана, покрита с плесен хартия. Дъските на пода бяха осеяни с тъмни петна и някакво вътрешно чувство й подсказа, че там, където сега стъпваше, бе проливана кръв. Мястото бе пропито със зловеща миризма, която усилваше ужаса й. Дали скоро дъсченият под щеше да попие и нейната кръв?

Завиха зад един ъгъл и влязоха в помещение, което явно служеше за приемна. Вътре бе задимено, а въздухът бе наситен със сладко-горчивия мирис на тамян. През нащърбените пукнатини на плъзгащите се врати в стената се виждаше веранда. Подът в предната част бе застлан с овехтели татами, а на подиума зад тях, застинал в очакване, стоеше мъжът в изпъстреното с фигури на дракони кимоно. Голяма избледняла фреска зад гърба му изобразяваше фантастичен сюжет със сини вълни и зелени водорасли, които се носеха над градини и беседки. Той проследи с поглед Рейко и хората си, които прекосиха помещението и спряха пред него. И отново зловещият му мрачен поглед прониза Рейко с пламтящи стрели. И отново особеният копнеж в очите му я изпълни с неясна тревога.

— Оставете ме насаме с нея, Ота сан — той хвърли поглед към мъжа, който преди време се бе опитал да я насили; явно той бе главният му телохранител. — Можете да си вървите.

— Но тя е опасна! — Ота не се помръдна, като продължаваше да стиска Рейко за ръката. Другарите му също останаха по местата си. — По време на засадата уби четирима от нашите. Тази сутрин нападна мен и Джиро. Не бива да оставате насаме с нея.

Рейко също не го желаеше. Макар че се боеше от придружителите си, предпочиташе да бъдат наоколо. В очите на мъжа проблесна ядно нетърпение.

— Тогава чакайте отвън — нареди той.

Ота каза тихо на Рейко:

— Дръж се прилично, че иначе приятелките ти ще пострадат.

После я пусна и излезе от помещението придружен от останалите, но Рейко усети, че слухти пред вратата. Видя и другите мъже, които застанаха отвън на верандата, готови да защитят своя господар.

Той слезе от подиума и се приближи до Рейко. Широките му ноздри потръпнаха, сякаш бяха надушили плячка. На леко издадените му устни проблесна слюнка. Рейко скръсти ръце на гърдите си и отстъпи назад. Усети как сърцето й биеше все по-учестено, докато оглеждаше окачените на кръста му мечове.

Дали не я бе повикал тук, за да я убие със собствените си ръце? Може би бе отвлякъл нея и приятелките й, защото му доставяше удоволствие да посича беззащитни жени?

Той се приближи още, пристъпвайки към нея с горделива и в същото време странно колеблива походка. Мирисът на тамян около него бе по-силен, сякаш се бе просмукал в кожата и дрехите му.