Лора Роуланд - Суиши

— Кога се преместихте в Едо?

Търговецът примига, изненадан от внезапната смяна на темата.

— Преди две години.

— Родът ви върти този бизнес в Мияко от поколения. Защо решихте да го преместите тук?

— С всяка изминала година конкуренцията ставаше все по-силна — отвърна Нарая и Сано видя как той взе да мести поглед, опитвайки се да отгатне смисъла на въпросите му. — Търговията в Едо върви значително по-добре.

— И решението ви няма нищо общо с това, че Хошина сан се е преместил тук година по-рано? — попита Сано.

— Не — търговецът се смръщи озадачен, но после върху лицето му се изписа разбиране. Сочейки с пръст Сано, той каза: — Вие смятате, че съм последвал Хошина сан? Мислите, че съм дошъл в Едо, за да му отмъстя? Но няма такова нещо. В деня, когато научих, че е напуснал Мияко, аз празнувах, защото вече нямаше да мърси околността. Ако имаше друг град, голям колкото Едо, щях да отида там, за да не ми се налага да дишам един и същ въздух с него.

Внезапно Сано загуби всякакво търпение за овладян и целенасочен разпит. Належащата нужда да разреши случая, да спаси Рейко и да избегне екзекуцията, която го заплашваше, лумна в гърдите му. Той сграбчи търговеца за предницата на кимоното му.

— Престани да отричаш! — изкрещя той в лицето му. — Ако ти си отвлякъл жените, по-добре си признай!

Стреснат, Нарая пое шумно въздух. Очите му се разшириха от страх.

— Не съм аз! — възрази той отчаяно.

Ако съществуваше някаква вероятност Нарая да е кралят дракон, Сано нямаше да му позволи повече да го разиграва. Той го блъсна назад, притисна го до стената на постройката и изкрещя:

— Престани да ме лъжеш!

— Това е самата истина — възрази Нарая. — Никого не съм отвличал. Кълна се в честта на предците си!

— Какво си сторил с жена ми? — Сано мразеше да прибягва до груба сила, но имаше два избора — да се държи добре с търговеца и да остане с празни ръце или да го притисне и да изясни фактите, които му бяха необходими. Той разтърси Нарая. — Къде е тя?

— Не знам! — главата на търговеца се удари в стената. — Моля ви, пуснете ме! Причинявате ми болка!

— Говори и ще престана — Сано го разтърси още по-силно и яростно.

Нарая сграбчи ръцете на Сано и се опита да се освободи от хватката му, но без успех. Тогава взе да го рита по пищялите.

— Помощ! Помощ! — закрещя той.

— Кажи ми! — заповяда му Сано.

От фабриката изтичаха работници, въоръжени с гребла, тояги и метални лопати, готови да защитят Нарая. Детективите измъкнаха мечовете си.

— Невинен съм! — изкрещя Нарая. — И да ме изтезавате, докато направя признания, и да ме убиете… нямала ви върна жените, защото не съм ги отвлякъл. Не знам къде са!

Сано видя ужасеното лице на търговеца и осъзна, че всеки момент щеше да избухне жестока разпра.

Даде си сметка, че бе отишъл твърде далеч. И да размажеше главата на Нарая, това нямаше да помогне на Рейко, дори и Нарая да бе кралят дракон. Той освободи търговеца, който се свлече на мръсната земя.

— Върнете се по местата си — нареди Сано на работниците.

Те се подчиниха, а детективите прибраха мечовете си в ножниците. Сано се облегна на стената, изчерпан от яростния си изблик, и ужасен, че животът му изглежда като кошмар, в който трябва да започва разследването отново и отново, до безкрай, с ясното и съзнание, че никога няма да открие Рейко. Сведе поглед към заподозрения, когото замалко не бе убил. Нарая се бе облегнал на стената със затворени очи и с изпънати нозе и тихо стенеше. Стената бе оцапана с кръв от главата му.

— Добре ли си? — попита Сано, обзет от страх, че от ударите Нарая е изгубил съзнание.

Нарая отвори очи.

— Не, благодарение на вас — той пусна една немощна усмивка. — Но не ви осъждам. Разбирам, че сте много разстроен, тъй като знам какво е да загубиш любим човек. А и аз наистина искам да ви помогна — той се изправи, стенейки от болка, и попита хрисимо:

— Може ли да направя едно предложение?

Останал без сили за повече словесни схватки, Сано отвърна:

— Давай — надеждата му, че Нарая е кралят дракон, бе намаляла до такава степен, че се нуждаеше от всякакъв съвет, който можеше да получи… дори и от един заподозрян.

— Ако наистина държите да откриете похитителите — каза Нарая, — трябва да престанете да се занимавате с мен и внимателно да проучите другите, на които Хошина е сторил някакво зло. Заради действията си той си спечели много лоша слава в Мияко. Може би някои от останалите му някогашни врагове са го последвали тук, дирейки възмездие. Може би те са отвлекли майката на шогуна.