Лора Роуланд - Суиши

— А може би ти просто се опитваш да прикриеш собствените си престъпления, като насочваш подозренията към останалите — каза Сано с презрение, макар да си даваше сметка, че докато не откриеше доказателства срещу Нарая, щеше да бъде принуден да стори онова, което предлагаше търговецът.

— Просто се опитвам да направя услуга на шогуна и да ви предпазя от голяма грешка — поясни Нарая. — Да ви кажа ли къде другаде трябва да дирите похитителите?

Сано отвърна с мълчание, изразяващо съгласие.

— Сред членовете на „Черния лотос“ — каза Нарая.

— „Черният лотос“ ли? — Сано се смръщи, слисан, че сектата отново излиза на преден план, след като там разследването не бе довело до нищо окуражително. Той изгледа Нарая с недоверие, като се питаше дали търговецът просто не прехвърляше вината към този безспорен бич на обществото. — Защо го казваш?

Нарая се озърна, сякаш се страхуваше, че някой може нарочно да ги подслушва. После сниши глас и заяви с поверителен тон:

— Подочух, че силите на реда се отнасяли много зле със задържаните членове на сектата. Хошина сан имал собствен таен затвор, където заедно с хората си изтезавал арестуваните, за да издават съмишлениците си. Докато ги разпитвал, хората му пускали топена мед в очите им. Е, и накрая те проговаряли!

Тази вест обезпокои Сано. Макар че ненавиждаше „Черния лотос“, той осъждаше инквизициите, а и за пореден път научаваше нещо, което засилваше ненавистта му към човека, чието спасяване бе приел за свой дълг. А не можеше да подмине историята на Нарая като най-обикновен слух. Напоследък полицията бе арестувала много членове на сектата. Ако това бе резултат от саморазправа, оглавявана от Хошина, тогава той е бил отговорен за екзекуции, които за „Черния лотос“ представляват чисто убийство.

— В „Черния лотос“ имат не по-малко основание от мен да желаят възмездие за Хошина — каза Нарая. — Освен това сред тях има толкова фанатици, които не биха се поколебали да посекат цяло шествие на Токугава и да отвлекат майката на шогуна, стига техният пастор да им нареди — Нарая повтори разсъжденията, които първоначално бяха дали основание на самия Сано и да насочи подозренията си към „Черния лотос“.

Въпреки това Сано бе нащрек да не се подведе, връщайки се към първоначалната си теория. Дори и свещениците от „Черния лотос“ да желаеха смъртта на Хошина, те по-скоро биха го убили — както бяха сторили с толкова други свои врагове, — вместо да замислят подобно похищение. Би трябвало да им е ясно, че дори и да отстраняха Хошина, това нямаше да сложи край на гоненията срещу тях, организирани от бакуфу. Сано се замисли и за някои от елементите на престъплението, които не подхождаха на „Черния лотос“. Писмото с исканията говореше за лична атака срещу Хошина, а не за война на религиозна основа. Поемата далеч не звучеше като свещените писания на „Черния лотос“, които произлизаха от древни будистки текстове, а не от легенди за дракони.

Освен това един добър следовател не би позволил на заподозрян да оказва въздействие върху преценката му.

— След смъртта на дъщеря си ти си заплашил Хошина сан, че ще го накараш да си плати — припомни Сано на Нарая.

Търговецът сгърчи лице в гримаса на раздразнение.

— Това ли ви каза? Е, предполагам, че е тъй отчаян, че би измислил какво ли не, за да си помогне. Или смъртта на дъщеря ми е означавала толкова малко за него, че вече е забравил какво се случи помежду ни. Но в моята памет всичко е тъй ясно, все едно беше вчера. Ето какви бяха думите ми към Хошина: „Един ден ще страдаш за онова, което стори на дъщеря ми. Не можеш да избегнеш лошата карма, която си натрупал. Някой ден колелото на съдбата, което премаза дъщеря ми, ще премаже и теб!“

Зад страха на Нарая припламна въодушевление.

— И май предсказанията ми почват да се сбъдват.

Повторният разпит на Нарая се оказа безполезен, тъй като търговецът яростно отстояваше невинността си. Накрая Сано и детективите му напуснаха фабриката и се събраха отвън при конете си. Следобедното слънце вяло огряваше близкия канал; наоколо се носеха ругатни на лодкари; някакъв просяк вървеше, куцайки по прашния път, стиснал в ръка купичка за милостиня.

— Не изпускайте Нарая от очи, но бъдете дискретни — нареди Сано на двама от хората си. — Следвайте го навсякъде. Може да стори нещо, което да докаже, че той е похитителят, и да ни отведе при жените.

— Да, сосакан сама — отвърнаха в един глас детективите.