Лора Роуланд - Суиши

Беше ли искрен, или разиграваше така умело театър? Нарая изглеждаше твърде обикновен, за да е кралят дракон, който бе придобил чудовищни измерения в съзнанието на Сано. Но един преуспял търговец, майстор в пазарлъците с клиенти, владееше сценичното изкуство не по зле от актьор в театър кабуки 19 19 Класически японски театър с пищни костюми и стилизирана актьорска игра, възникнал в началото на XVII в. Включва музика и танци, черпи сюжети от популярни легенди и всички роли се изпълняват от мъже — Б.пр. .

— Разкажете ми за отношенията си с полицейския началник Хошина — каза Сано.

При споменаването на името на Хошина Нарая трепна и усмивката му изчезна.

— Изглежда, сте разбрали, че двамата сме във вражда — каза търговецът, вече нащрек. — Отколешните вести стигат далеч. Аз напуснах Мияко, както и Хошина сан, но човек никога не може да скъса завинаги с миналото си.

— Разбрах, че вините Хошина сан за смъртта на дъщеря си — поде Сано.

Търговецът се поколеба. Сано усети желанието му да не обсъжда този болезнен въпрос, проникна в страха му, как щеше да се изтълкува онова, което кажеше, но видя и нуждата му да сподели старата си болка.

Нуждата надделя. Нарая избухна:

— Вината беше негова! Емико бе единственото ми дете, такова сладко, невинно и безобидно момиче! Хошина я съсипа заради собствените си егоистични цели — почервенял и възбуден, Нарая се наклони към Сано изгарящ от нетърпение да оправдае гнева си. — Емико беше петнайсетгодишна. Обичаше хубавите дрехи, но аз не можех да й купя, защото тогава не бях заможен както сега… — гласът му се изпълни със съжаление и вина. — Веднъж Емико видя красиво червено кимоно, окачено в един магазин. Влезе вътре, грабна го и побягна.

„Значи това е кражбата, за която спомена Хошина“, помисли си Сано; нищо сериозно, просто момичешки глупав порив.

— Емико не беше крадла! — възкликна Нарая разпалено, убеден в своята правота. — Скоро щеше да разбере, че е сбъркала, и щеше да върне кимоното. За нещастие Хошина сан точно минавал, яздейки по същата улица. Видял Емико да бяга стиснала кимоното. Втурнал се да я преследва и я хванал. Отвел я обратно в магазина. Собственикът удостоверил, че това е стока, открадната от магазина му. Хошина арестувал Емико и я пратил в затвора — гласът на Нарая затрепери от гняв. — Когато чух какво се е случило, веднага отидох в полицейския участък. И там за първи път се срещнах с Хошина сан. Опитах се да обясня, че Емико просто е сбъркала. Хошина сан обаче заяви, че е престъпница и за наказание ще бъде пратена да работи като куртизанка в квартала на удоволствията.

Насилствената проституция бе обичайното наказание за жени, хванати в кражба.

— Предложих на Хошина сан подкуп, за да пусне и дъщеря ми — продължи Нарая, — но той отказа, макар че служители на реда обикновено приемат подкупи при такива дребни престъпления — очите на Нарая се напълниха със сълзи на гняв. — По-късно научих, че току-що бил повишен в чин командир. Явно искаше да се покаже колко е непреклонен. Държеше да накаже Емико за назидание на всички бъдещи крадци.

Това звучеше точно в стила на Хошина и Сано изпита към него още по-голяма неприязън. Бе почнал да се съмнява в правотата на решението си да защити своя враг. Все повече губеше увереност, че отлагането на смъртта на Хошина поне още известно време още запази живота на Рейко. Дали нямаше да е по-добре да се отрече от обещанието си и да остави шогуна да се съобрази с изискването за откуп? Какво щеше да стане, ако се окажеше, че нито Нарая, нито някой от клана Кий бе отвлякъл жените?

— На следващия ден, докато Емико очакваше процеса, в квартала около затвора избухна пожар — продължи разказа си Нарая. — И надзирателят пуснал затворниците.

Законодателството на Токугава постановяваше, че при пожар всички затворници трябва да бъдат освободени, тъй че, ако постройката на затвора изгори, те да не загинат — рядък пример на милост в една жестока наказателна система. След като опасността отминеше, затворниците бяха длъжни да се върнат доброволно в затвора и повечето наистина се връщаха.

— Но Емико се забавила. След като пожарът бил потушен и всички се върнали… — Нарая задиша тежко, дъхът му пресекваше, а по увисналите му страни се затъркаляха сълзи. — Надзирателят я намерил мъртва в едно корито за поене на коне, пълно с вода. Удавила се.

Сано изпита съжаление към Нарая, но в същото време го обзе вълнение, от което сърцето му заби учестено. Дъщерята на търговеца бе умряла също като непознатата в поемата от писмото на похитителите. Нейната смърт ли бе убийството, което стоеше в основата на искането за екзекуцията на Хошина?