Лора Роуланд - Суиши

— Дворцовият управител Янагисава не те е изоставил — каза той.

Хошина изсумтя недоверчиво.

— Да го виждаш да се втурва тук, за да ме успокоява или спасява? Не… Вече изобщо не го е грижа за мен.

— Нареди ми да му докладвам, след като разговарям с теб — добави Сано.

— Просто иска да знае какво съм ти казал и дали има нещо, което може да му помогне да спаси майката на шогуна — в гласа на Хошина прозвуча негодувание, което обаче не скри мъката му. — Как ще петни достойното си име, като продължава да общува с мен?! Затова те кара да свършиш мръсната работа. Ти по-добре внимавай накрая той да не обере лаврите за всичко, което е твое дело.

— Негов бе замисълът ти да поискаш от мен услугата, която ти дължах, за да ти спася живота, нали?

Хошина се обърна, все така вкопчен в решетките на прозореца. Изгледа го така, сякаш Сано не беше с всичкия си, и после се засмя мрачно.

— Не, това е твърде сложно дори за почтения дворцов управител — Хошина отново отправи поглед навън.

На фона на слънчевата светлина, която струеше около него, стиснатите му ръце и главата му изглеждаха черни.

— Той се отказа от мен в момента, в който прочете писмото с исканията на похитителите.

Сано си даде сметка, че в някои отношения познаваше Янагисава по-добре от Хошина. Освен това осъзна, че всякакви опити да убеждава Хошина, че Янагисава не го е изоставил, бяха просто пилеене на време.

— Ще тръгвам — той викна на стражите да вдигнат резетата на вратата. — Ако в похищението е замесен Нарая или някой от клана Кий, ще го установя в най-скоро време.

Преди да напусне крепостта, Сано се отби в имението на дворцовия управител. Преддверието бе изпълнено със служители, които седяха, пушеха и разговаряха, докато чакаха Янагисава да ги приеме. Но един чиновник отиде при Сано и минавайки покрай останалите, го въведе в приемната. Вътре Янагисава бе коленичил на подиума. Върху писалището му секретарите бяха разпънали един свитък пред него. Трима служители, облечени в черни роби, седяха пред подиума и наблюдаваха как той намастилява нефритения си печат и подпечатва документа. Щом видя Сано на прага, дворцовият управител освободи подчинените си. После го прикани с жест да коленичи до него.

— Научи ли нещо важно от уважаемия полицейски началник? — попита той.

Сано забеляза, че Янагисава не попита как е Хошина. Деловият му маниер показваше, че единственото, което го интересуваше, бе дали Хошина бе предоставил полезна информация за разкриване самоличността на похитителите. Вероятно не желаеше да дава израз на личната си загриженост за Хошина, когато някой би могъл да ги чуе, но Сано се запита дали Янагисава наистина не бе изоставил Хошина. Безспорно начинът, по който го спомена, назовавайки го по титла, а не по име, би трябвало да означава, че за него връзката им е вече минало. Сано си помисли, че вероятно бе преценил погрешно дворцовия управител.

— Ето списъка на всички случаи, свързани със смъртен край, които по някакъв начин имат нещо общо и с Хошина — Сано му подаде свитъка. — Спряхме се на двама главни заподозрени — Нарая и клана Кий. Сега съм тръгнал да се срещна с тях. Има вероятност Нарая или някой от клана Кий да е… — Сано си спомни загадъчната поема за краля дракон.

Бегла усмивка пробяга по устните на Янагисава.

— Какво уместно име за похитител — той млъкна и обхванал с ръка брадичката си, продължи да съзерцава списъка. После сякаш взе решение. — Разпитай търговеца — нареди той — и остави клана Кий на мен. Ще се срещнем довечера, в часа на глигана 18 18 Между 21 и 23 часа — Б.пр. , за да съпоставим резултатите.

Сано се запита дали в края на краищата Янагисава наистина желаеше да спаси Хошина и да възстанови връзката помежду им; но, разбира се, неговата основна цел бе да залови похитителите. Янагисава искаше да обере лаврите за това, че е спасил господарката Кейшо, както бе предположил Хошина. Спомни си и други случаи по време на дългогодишната им вражда, когато дворцовият управител си бе присвоявал заслугата за установени от Сано факти. И макар че основната грижа на Сано бе спасяването на жените, а не чия щеше да бъде заслугата за това, той изпита тревога, че по някакъв начин Янагисава можеше да изложи на риск разследването. Сано обаче не можеше да упражнява контрол над дворцовия управител.

— Както желаете — той се поклони, стана и напусна помещението, обзет от трескаво желание да успее да разреши загадката и да спаси заложниците, преди Янагисава да стореше нещо, което можеше да застраши живота на Рейко.