Лора Роуланд - Суиши

— Ние всички имаме лични интереси — каза Сано, — но в случая моят съвпада с твоя. Аз искам да заловя похитителите и да спася заложничките. А ти изискваш от мен да го сторя, преди да изтекат определените седем дни и шогунът да нареди да те екзекутират.

Хошина се съгласи с кисела физиономия.

— Нуждая се от помощта ти — каза Сано. — Би ли отговорил на няколко въпроса?

— Аз съм твой роб.

Сано клекна до него.

— Кой, мислиш, е написал това? — той бръкна в туниката си и извади писмото за откупа.

— Нямам никаква представа — въздъхна Хошина, обзет от безнадеждност.

— Поемата говори ли ти нещо?

Той разтвори писмото и го постави на пода. Известно време разсъждаваха над редовете и после Хошина каза:

— Драконите символизират сила, плодородие, благосъстояние. Всяко дете научава историята на краля дракон, който властва над морето. Но тази поема няма смисъл. Може ли да означава, че кралят дракон е похитителят и той държи жените в подводния си палат? — Хошина се засмя горчиво. — Звучи като бълнуване на безумец.

Сано кимна, защото кой друг, освен безумец би отвлякъл майката на шогуна, за да предизвика екзекуцията на началника на полицията? Можеше да добави, че драконите носят дъжд, за да израстат посевите, и поддържат природните сили в равновесие. Но макар да смяташе, че вероятно поемата съдържа и някакви улики, двамата с Хошина трябваше да отбележат някакъв напредък, а не просто да обсъждат космологията.

— Разпознаваш ли почерка?

— Не — отвърна Хошина, — но аз и не обръщам особено внимание на калиграфията.

Още едно разочарование. Сано се надяваше, че Хошина ще му предостави повече информация.

— Ако съжаляваш, че не разполагам с всички отговори, само си помисли колко самият аз бих искал да ги имам — отбеляза Хошина и направи гримаса.

— Нека преминем към въпроса, за какво убийство се споменава в писмото — каза Сано.

— Аз не съм убиец! — заяви рязко Хошина. Гняв оживи гласа му и обагри бледото му лице. — Ето кое е най-възмутителното в това положение — някой, когото не познавам, иска да бъда наказан за престъпление, което не съм извършил!

Сано го изгледа с недоверие.

— Никога не си убивал?

— Е, разбира се, че съм убивал — Хошина го погледна така, сякаш Сано бе казал нещо абсурдно. — Аз съм служител от силите на реда. Убивал съм в изпълнение на служебния си дълг. Това не е убийство, защото е санкционирано от закона.

— Много хора мислят другояче — възрази Сано, — особено човек, който те обвинява в нечия смърт и ти има зъб. Похитителят, изглежда, принадлежи към тази категория. Кажи ми имената на всички, които си убил, на техните семейства и близки. Подробностите за това, къде, кога и как си убивал, също могат да се окажат полезни.

Хошина се изсмя унило:

— Надявам се, че разполагаш с достатъчно време, защото ще ти е нужно.

— Имам време — Сано помоли стражите да донесат хартия и пособия за писане. После, докато Хошина говореше, Сано изготви списък. Окончателната бройка покриваше период от шестнайсет години и възлизаше на трийсет и осем души, посечени от меча на Хошина в случаи, когато се бе опитвал да извърши арест или да действа в защита на реда и законността. Някои имена не можа да си спомни. Информацията за семействата и близките им беше оскъдна.

— Това е всичко, което мога да ти кажа — завърши Хошина.

Сано прегледа отново списъка и отбеляза:

— Мъжете, които си убил, са гангстери, крадци, нарушители на обществения ред и размирници. Това са селяни, занаятчии, дребни търговци и няколко ронин — сред тях няма заможни люде, всички са представители на низшите класи.

— Точно те ангажират вниманието на полицията — каза Хошина. — Утайката на обществото.

Сано се почувства обезкуражен.

— Малко вероятно е такива като тях да имат приятели или роднини, способни да извършат клането и похищението.

— Освен това, ако такива хора са искали да ми отмъстят, те биха ме нападнали на улицата, а не биха чакали години, за да ме унищожат — отбеляза Хошина. — Със сигурност не биха замислили такъв сложен и опасен заговор. Нямат нужната интелигентност за това, да не говорим за дързостта. Или за необходимите хора.

Още едно съображение караше Сано да се съмнява, че този списък би го насочил към похитителите.

— Всички убити от теб са граждани на Мияко — отбеляза той. Древната имперска столица бе на петнайсет дни път от Едо.

— Знаеш, че допреди три години живеех в Мияко — каза Хошина. — Там мина по-голямата част от службата ми в полицията.