Лора Роуланд - Суиши

Сано, който яздеше нагоре по улицата, придружен от четирима свои детективи, долови миризмата от фабриката още преди да стигнат до нея. Въздухът наоколо бе наситен с пикантния, натрапчив мирис на соев сос. Слязоха от конете пред фабриката. Входът бе закрит със завеса, върху която с бели йероглифи бе изписано името на Нарая. Влязоха в магазина, чиито стени бяха заети от горе до долу с рафтове с наредени по тях керамични съдини. Вътре имаше клиенти и продавачите ги обслужваха. Щом видяха новодошлите, разговорите им секнаха. — Искам да видя Нарая — заяви Сано на един от служителите. — Къде е?

— Във фабриката — отвърна мъжът, хвърляйки поглед към закритата със завеса врата в дъното на помещението. — Искате ли да го повикам, господарю?

— Не, благодаря. Сам ще го открия — Сано искаше да хване заподозрения неподготвен. Докато минаваше към другото помещение, следван от хората си, той си наложи да не прибързва със заключенията за Нарая. Вече се бе подвел, обвинявайки „Черния лотос“ за похищението. Не можеше да — си позволи друга грешка, която отново щеше да отклони разследването в погрешна посока. Не биваше да проваля шанса си за ново начало. Влязоха в дълбокото и сумрачно помещение на фабриката. През прозорците на стените и тавана проникваха слънчеви лъчи, които едва се просмукваха през пелената от дим и пара. От каците със соя в огнища с дървени въглища, и от житото, което се печеше във фурните, се носеха различни аромати. Потънали в пот работници само по препаски и ленти за косите изсипваха вдигащите пара зърна върху дървени скари, стриваха житото в хавани, влачеха корита с малц и солен разтвор и смесваха съставките. Сред тях се суетеше мъж на средна възраст, облечен в синьо кимоно.

— Внимателно, полека! — съветваше той работниците, които прецеждаха лепкавата ферментирала течност през платнени торби. — Отнасяйте се с уважение към продукта, иначе ще се развали.

Заповедническият му маниер подсказваше, че това е Нарая. Той спря при един ред бъчви, опита съдържанието им и поклати глава:

— Още не е готово. Нека духът на соевия сос се развива по-дълго.

В този момент Нарая забеляза Сано и детективите. Побърза да отиде при тях и се поклони:

— Добър ден, господа. С какво мога да ви услужа?

След като го огледа отблизо, Сано реши, че Нарая е около петдесетгодишен. Имаше увиснали бузи и отпусната челюст. Кожата му, зъбите, редките сиви коси и бялото на очите му имаха кафеникав оттенък, сякаш бе попил от соевия сос, който произвеждаше. Ноктите и евтината му памучна роба бяха зацапани с тъмни петна. Въпреки че бе един от богатите и изтъкнати търговци на Едо, Нарая изглеждаше като дребен собственик на магазин. Сано се представи и после заяви:

— Разследвам похищението на господарката Кейшо и се нуждая от помощта ви.

— Ясно — рече приглушено търговецът с тон, който подсказваше, че си даваше сметка за сериозната мисия на Сано, но в следващия миг се смръщи, сякаш притеснен от нещо. — Разбира се, че ще сторя всичко, което е по силите ми, за да ви съдействам. Но преди това мога ли да предложа на вас и на хората ви по чаша чай в къщата си?

— Нека просто излезем отвън — Сано не искаше да пилее време за официалности. Последваха Нарая през задната врата и Сано мислено отбеляза, че притеснението на Нарая изглеждаше искрено, както и готовността му за съдействие. Това означаваше ли, че няма нищо общо с похитителите?

От друга страна, ако бе един от извършителите, със сигурност е очаквал писмото с исканията да насочи подозренията към враговете на полицейския началник Хошина. Бил е сигурен, че рано или късно ще го потърсят за разпит, и се е подготвил да звучи искрено.

Събраха се отвън, на уличката между фабриката и склада. От сандъците за отпадъци, навесите на клозетите и кофите, пълни с изхвърлените през нощта нечистотии, се носеше смрад, но мястото бе тихо и уединено, което бе нужно на Сано.

— Това похищение е ужасно, ужасно бедствие! — изрече скръбно Нарая. — Злите сили вечно терзаят този наш свят. Сред отвлечените дами е и вашата съпруга, и нали? — попита той и щом Сано кимна утвърдително, се разля в съчувствие: — Приемете искрените ми съболезнования.

— Благодаря — Сано огледа внимателно търговеца.

Искаше му се Нарая да е кралят дракон; искаше му се да вярва, че Нарая може да му върне Рейко. Напомни си, че има и други заподозрени и че не бива за пореден път да прибързва с изводите.

— Кажете ми как мога да ви помогна — попита Нарая и разпери ръце. — Каквото поискате от мен… само го назовете и ще го имате.