Лора Роуланд - Суиши

Кралят дракон скръсти ръце на гърдите си и изпъна рамене.

— Невъзможно! — отсече той сърдито и в гласа му прозвуча студенина.

— Вие имате ли деца? Не тъгувате ли за семейството си? — попита Рейко, опитвайки се да го въвлече в разговор за общи неща и така да предизвика съчувствието му. — Не предпочитате ли да бъдете с тях, а не тук на това окаяно място?

— Нямам деца, нямам и семейство — отвърна той с обвинителен тон, който подсказваше, че по някакъв начин бе лишен от всичко по нейна вина.

Тя загуби надежда, че може да разговаря разумно, и си даде сметка, че той следва някаква своя, непонятна за нея логика.

— На кого искате да отмъстите? Какво са ви сторили, та сте готов да отвлечете и да убиете толкова невинни люде?

Във високомерната му усмивка пролича нескрит присмех.

— Истината скоро ще стане известна на всички в Япония.

Парирана, Рейко опита друга тактика:

— По какъв начин служите на справедливостта, като ни държите затворени?

— Ще разбереш — отвърна той, изпълнен със самодоволство.

— Похищението на майката на шогуна и убийството на целия й антураж представляват държавна измяна срещу режима на Токугава. Няма да се отървете безнаказано — с нарастваща тревога Рейко прибягна до заплахи: — Войниците ще ви открият. Ще умрете опозорен, а врагът ви ще остане на свобода.

— Войниците няма да ме докоснат — кралят дракон вирна брадичка и отпусна ръце върху мечовете си. — Предупредил съм шогуна, че ако прати войската си, ще убия всички ви. Той трябва да изпълни желанието ми или да се прости с любимата си майка.

Рейко нямаше представа, какво бе желанието на този човек, подтикнало го към подобни крайни действия.

— Какво поискахте да стори шогунът? — попита тя колкото със страх, толкова и с любопитство.

— Имай търпение — каза кралят дракон с нотка на снизходителност в гласа. — Времето ще покаже.

Рейко бе разбрала, че е безпредметно да очаква от него отговори на въпросите, които я вълнуваха, но въпреки това попита:

— Какво ще стане с нас?

— Това зависи от шогуна. Засега ти оставаш тук с мен. Можем да се насладим на времето, което ни предстои да прекараме заедно.

Той се примъкна по-близо до нея. От тялото му струяха трескава топлина и миризма на тамян. Дишаше хрипливо и шумно. Рейко бе обладана от неистов порив да побегне, който почти я изправи на крака, но в този миг видя Ота на прага, както и останалите мъже, застанали на верандата. Пръстите на краля дракон се заровиха в косите й, тя усети как запълзяха по тила й — търсещи, галещи. Почувства, че настръхва от отвращение.

Единствено съпругът й я бе докосвал по такъв интимен начин. Тя не искаше друг, освен Сано. Изпита неистово желание да се хвърли върху краля дракон, да грабне меча му и да го отблъсне, но стореше ли го, Кейшо, госпожа Янагисава и Мидори щяха да пострадат.

Кралят дракон отметна косите й на една страна. Горещият му влажен дъх плъзна по врата й — тази тъй я еротична, интимна зона на женското тяло. Връхчетата на пръстите му докоснаха тила й. Рейко се вцепени от ужасната мисъл, че кралят дракон ще я насили — най-страшното зло, ако не се смяташе смъртта, което един мъж можеше да причини на една жена.

— Драконът вдига бодливата си опашка — прошепна той. — Величественото му тяло се издува и пулсира. Измежду блестящите му люспи струи пара. Пламтящият му дъх разпалва страст.

Рейко потръпна от тази скверна пародия на любовна поема. Задави я предчувствие за болезнено изнасилване и ужасяващ позор.

— Океан от желание обгръща принцесата в подводния дворец. Кожата й с цвят на слонова кост пламва. Тя разтваря розовите си коралови устни. Волята й се стапя в неговата мощ. Тя е готова да бъде покорена.

Потръпващите му устни докоснаха ухото й. Ръката му трепереше, докато галеше врата й.

— Отдай ми се сега, Анемона, прекрасна моя удавена принцесо — измърмори той. — Възнагради ме за справедливостта, която ще ти донеса.

Рейко проумя с ужас, че мъжът не играеше игра. Връзката му с реалността бе тъй слаба, че той непрестанно забравяше коя е тя, и всъщност вярваше, че е жената, която наричаше Анемона. Не бе просто ексцентрик, проявяващ известна неразумност — бе невменяем. Какъв смисъл се надяваше тя да открие в целта на един безумец?

Скова я нерешителност. Отблъснеше ли го, приятелките й можеха да умрат, но ако приемеше безропотно ласките му, това нямаше да бъде достатъчна гаранция, за оцеляването им. Беше ли длъжна да му се отдаде?